Фракцията на ''благосклонните към Русия''
25 ноември 2014"Анексията на Крим трябва постфактум да бъде уредена от гледна точка на международното право, така че да стане приемлива за всички", заяви в интервю бившият министър-председател на провинция Бранденбург, социалдемократът Матиас Плацек. Изявлението предизвика възмущение сред представителите останалите политически партии и удивление сред неговите съпартийци, защото то беше изтълкувано като искане за легализация на руската анексия.
В предаване на Първа програма на германската телевизия АРД Плацек, който е председател на Германско-руския форум, заяви, че е бил зле разбран, и нямал предвид легализиране на анексията. Зрителите, присъстващи на предаването, изслушаха обясненията му и след това му аплодираха. Може би, защото по същество одобряват пледоарията на Плацек за по-трезв подход към руската анексия, въпреки негодуванието от извършеното. Такъв поне беше коментарът на вестник "Франкфуртер Рундшау", озаглавен: "Думата имат онези, които разбират Русия". Заглавието съдържа и един намек: че много германци поне отчасти проявяват разбиране към позицията на Русия. Ако намекът отговаря на истината, то германските социалдемократи биха се оказали изразители на един широко разпространен в Германия възглед.
Прегръдки в Санкт Петербург
Поведението на руския президент Владимир Путин е "напълно разбираемо", заяви още през март т. г. бившият канцлер Хулмут Шмид. Съпартиецът му Герхард Шрьодер, също бивш канцлер, се въздържа от публични изявления за политиката на личния си приятел Путин, но в края на октомври все пак заяви, че проявява разбиране към Русия, към хората в страната и политическото й ръководство.
"Не се срамувам от това, обратното, гордея се", каза той. През април Шроьдер отпразнува своя 70-ти рожден ден в Санкт Петербург в компанията на Путин. Кадрите, показващи сърдечната им прегръдка, предизвикаха в Германия шумни дебати. Сред онези, които одобриха жеста на Шрьодер, беше и социалдемократът Егон Бар, който заедно с Вили Бранд постави навремето ново начало в източната политика на Западна Германия.
Както мнозина други политици от Социалдемократическата партия, Плацек и Шрьодер също се числят към "поколението В" - "поколението Вили" (Бранд). Времето, което слага отпечатък върху политическите им кариери, е времето, в което Бранд и Бар полагат основите на новата германска източна политика. "Промяна чрез сближаване" е нейната цел. В основата й стои убеждението, че трябва да се разговаря с представителите на другите държави, дори и най-вече тогава, когато тяхната политика е неприемлива. В края на 60-те години, в апогея на Студената война това се отнася най-вече до тогавашния Съветски съюз. Така Бранд и Бар предлагат алтернатива на конфронтационната източна политика на управлявалия до 1963 г. канцлер-християндемократ Конрад Аденауер.
"Гнездо на жестокост и варварството"
Бранд и Бар се дистанцират обаче и от дотогавашната социалдемократическа политика. Август Бебел (1840 - 1913), един от основателите на германската социалдемокрация, нарича през 1891 година тогавашна Русия "гнездо на жестокост и варварство", и "враг на цялата човешка култура". Така той очертава позиция, която дълго време остава популярна в средите на социалдемократите, а и не само сред тях. След руската революция от 1917 г. в консервативните политически среди, а и цялото общество, се налага убеждението, че болшевизмът е равнозначен на терор и варварство, пояснява историкът Петер Бранд.
Тъкмо на тези разбирания се противопоставят Бранд и Бар. Тяхното отношение слага отпечатък върху редица водещи социалдемократи, но не върху всички. Волфганг Клемент, който беше министър на икономиката в кабинета на Шрьодер от 2002 до 2005 г., има по-диференцирано гледище за Путин. Според Клемент, цитиран от "Тагеспшпигел", Путин има две лица: "Единият Путин е отворен към Запада и иска да е част от европейската общност. Затова пък Путин-II по всяка вероятност изобщо не е склонен вече да се вслушва в западните аргументи, защото следва своя агресивна политика."
Подобно диференцирано мнение споделят и други социалдемократи. "По-младите политици от тази партия проявяват към Русия по-малко разбиране, отколкото предшествениците им", отбелязва "Зюддойче цайтунг". В редиците на социалдемократите наистина по-често се срещат хора, които проявяват разбиране за руските позиции, но това не означава, че всеки социалдемократ е готов да проявява разбиране и към Путин. Особено пък ако "разбиране" означава да се приема безкритично политиката му спрямо Украйна.