Предупреждавам: ''Губим Русия!''

"Това е алармен звънец. Той би трябвало да пробуди онези политици, които сляпо се доверяват на превъзходството на Запада. Както и онези, които са убедени, че Западът най-после трябва да тропне по масата и да затегне санкциите дпълнително. Това е и предупреждение към онези умерени източни политици, които, малко наивно са убедени, че не е възможно да има нова война, защото в крайна сметка разумът ще надделее.

Предупреждението отправя човек, който не е нито с "леви", нито с "десни" разбирания, и който не претендира да разбира или да обяснява поведението на Русия и на президента Владимир Путин, пише авторът на статията Мартин Хофман и пояснява: В годините на Студената война, аз, западногерманецът, следвах славистика и от 25 години работя с руското гражданско общество. Тоест с хора, които в името на общия интерес се ангажират в културата, екологията, науката, политиката и икономиката.

Тъкмо либералните елити са разочаровани от европейското поведение

При това ще загубим не само ръководния елит около президента Путин, а цял народ - един велик, европейски мислещ народ. Народ, който много цени Европа като цяло и особено Германия, и то независимо от преживянато през двете световни войни и Студената война. Това е народ, който участва в освобождаването на Германия от фашизма, и който даде голям принос за това германците днес отново да живеят единни и свободни. Този народ днес се отвръща от нас. Същият народ, който винаги се е надявал да бъде приет от Запада, да бъде ценен и уважаван наш партньор.

И нека никой след това да не казва, че не е знаел какво става. Днес ситуацията е по-различна, но в никой случай не е по-добра от тази по времето на Студената война. През 80-те години никога не съм усещал подобна емоционална уязвимост и толкова силно дезилюзиониране. По-голямата част от руснаците днес се чувстват нечути и неразбрани. Те са разочаровани от Запада и не желаят да бъдат вечните губещи.

Някой може да възрази, че Путин не е народът, и че конфликтът в крайна сметка беше започнат именно от Русия, а руснаците станаха жертва на една безпрецедентна пропагандна кампания. За нас, на Запад, несъмнено е твърде странен и неприемлив техният силно емоционален и патриотарски маниер на информиране на обществеността. Но нека не се заблуждаваме: ние губим тъкмо онези, които винаги са обръщали погледа си към Запада - най-вече либералните елити се чувстват разочаровани и засегнати от онзи образ на Русия, който налагат западноевропейските медии и публични дискусии.

Пропускаме това, че стратегията на Запада, доколкото изобщо има такава, максимално улеснява задачата на руската пропаганда. Имам предвид санкциите, които руснаците възприемат като наказание и заплаха; отказът на Запада да води диалог с Русия като равен с равен; нашата надменност да твърдим, че притежаваме по-извисени духовни ценности от техните; а също и проявите на двойни стандарти. Тази политика работи за създаването на невиждан досега здрав съюз между руския народ и властта и подготвя почвата за всички, които искат да използват този съюз за някакви собствени цели.

Ние трябва да направим първата крачка!

Който познава този народ, знае добре, че за руснаците залогът е много по-голям от благосъстояние, геополитика, газ или петрол. Почти няма руснак без свои близки или приятели в Украйна, които изведнъж се оказаха безкрайно отдалечени.

И почти няма руснак, който да не е загубил близък човек във войната срещу нацистка Германия. Тези травми са дълбоко вкоренени у руснаците, предизвикват у тях силни емоции и разпалват страхове, чиято сила никой на Запад не подозира. Така германците изведнъж отново се превръщат в нацисти, а приятелите - във врагове.

Не трябва ли тъкмо ние, германците, които толкова пъти сме били облагодетелствани от историята и от Русия, сега да проявим кураж и да направим първата стъпка? Да спрем да отправяме упреци, да обвиняваме и да прокарваме нови "червени линии", за да изпълним собствените си прогнози. Време е за действия и то бързи!

Призовавам всички отговорни политици на Запада да се намесят! Руснаците реагират много по-силно, отколкото си мислим, на символи, жестове на уважение и помирение. Нека заложим на политиката на засиления диалог на всички нива - в политиката, икономиката и обществото. Днес повече от всякога имаме нуждата от диалог. Икономическите санкции трябва да паднат. Руските граждани трябва да почувстват, че са желани в Европа. Нека не проиграваме този капитал на мира и справедливостта през 21 век."

Авторът на статията, публикувана в берлинския "Тагесшпигел", е изпълнителен директор на Германо-руския форум и член на ръководството на инициативата "Петербургски диалог".