Pro Frauenquote

Улрике Маст-Киршнинг - ЗА квотите:

Жените до печката, мъжете в офиса - тази представа за разделението на труда се е загнездила здраво в съзнанието на германците. Това се отнася най-вече за висшите етажи на фирмите. Там все още жените, решили да правят кариера, опират много бързо до един невидим, но реално съществуващ таван в йерархията, който не могат да пробият. При това жените често са по-добре квалифициарни от мъжете.

Имат ли малко свободно време, жените го посвещават на семейните си задължения - деца, възрастни родители, планиране и организиране на всекидневието. Така че зад почти всеки топ-мениджър стои поне една жена, която го освобождава от ангажиментите му извън офиса.

Тази ситуация трябва да се промени, се казва в антидискриминационното споразумение на ООН. Това може да бъде прочетено и в европейската директива за равноправие. За същото настояват и германската канцлерка, и браншовите съюзи на работодателите в Германия. За съжаление обаче в страната нищо не се е променило. В международните класации за броя на жените на ръководни длъжности Германия е все още на опашката, редом с Индия. В представените на борсата германски фирми например най-важните решения се вземат все още от мъже. Героите на деня там са костюмирани шефове с вратовръзки, които работят по 16 часа на ден и могат да бъдат открити нон-стоп по мобилния телефон. Тази картина обаче има един съществен недостатък: тя изразява враждебност - към семейството и към живота въобще.

Реалността е друга. Отдавна не само майките, но и бащите искат да имат повече време за децата си, без да са наказвани за това с орязани шансове за кариера. Освен това продуктите във все по-разрастващата се сфера на услугите трябва да привличат не само мъжете, но и жените. С други думи и те трябва да участват при вземане на решения за разработка на нови продукти. Отдавна е известно, че смесените екипи от мъже и жени са много по-успешни, когато трябва да се вземат сложни решения в една фирма.

Вижда се обаче, че мъжете трудно отстъпват власт. Ето защо има нужда от въвеждане на квоти за жените чрез закон. Швеция, в която има такива квоти, не е пропаднала. Точно обратното. И в страни като Франция, Испания и Холандия шефските места по висшите етажи на представените на борсата фирми се заемат от жени на квотен принцип. Германия не може да остане встрани от тази тенденция и да разчита на това, че жените сами ще се преборят с мъжката конкуренция. Знае се, че те имат шанс да се издигнат в йерхията със собствени сили само там, където вече представляват 30% от ръководния състав. За да се стигне дотам обаче, днес има нужда от квоти за жените по шефските места.

Андреа Юнг-Грим - ПРОТИВ квотите:

Звучи примамливо - държавно определена квота за определен брой жени, които ще могат да се изкачват нагоре по шефските етажи. Това със сигурност е възможно и евтино, но не и оптимално решение на проблема. Факт е, че повече от половината абсолвенти в германските висши училища са жени. Те имат не само по-добри дипломи от мъжете, но и успяват да завършат по-рано от тях. И всичко това - без квота за жени. Факт е обаче и друго: в ръководствата и надзорните съвети на първите 200 най-успешни фирми в Германия жените са едва от 3,2 до максимум 10 процента.

Какво спира младите жени с отлични дипломи да се изкачат в йерархията на фирмите, в които работят? Отговорът е отдавна известен: спира ги семейството. Все още на жените в Германия им е трудно да съчетават семейство и кариера. А майките, които искат да работят на пълен работен ден, се сблъскват често или с липса на условия за това, или с предразсъдъци. Държавно определената квота за жени по шефските етажи няма да разреши нито един от тези проблеми.

Трябва да се променят обществените нагласи и тук държавата би могла да изиграе важна роля. Жените, които искат да постигнат нещо повече в професията си, имат нужда от места в детски градини с удобно за тях работно време, както и от целодневни училища. Така те ще имат възможност да постигнат със собствени усилия професионалните си цели, а не да са доволни от това, че получават място на половин работен ден. Не е сериозно да се твърди, че работейки на 50%, една жена може да изпълнява и ръководни функции.

Само че добрите и достатъчно на брой детски градини и целодневни училища са скъпо начинание, докато квотата не струва нищо. Така че с предложението за въвеждане на квоти политиците отвличат общественото внимание от същинските проблеми на жените. Разрешаването им обаче е задача на държавата.

Впрочем и самите жени биха могли да направят нещо за себе си, като последват примера на мъжете и си създадат достатъчно много влиятелни контакти на работното си място. Няма да е зле, ако те също така спрат да изпитват угризения на съвестта заради професионалните си амбиции. Но това е тема за друг коментар....