"Другата седмица ще съм умрял"

Славата идва късно - Самъюл Морз е на 53 години, когато изобретеният от него телеграф му носи не само лаври, но и пари. През 1843 година американският Конгрес отпуска на Морз субсидия в размер на 30 000 долара за изграждането на пробна телеграфна линия между Вашингтон и Балтимор. До този момент Морз живее в бедност. Кариерата му на портретист не се увенчава с успех. Морз е професор по изящни изкуства в новооснования Нюйоркски университет, но е без постоянна заплата. Той живее за своите идеи и планове, а преживява като преподавател по фотография. Един от неговите ученици веднъж го помолил да плати таксата за уроците седмица по-късно, на което Морз отговорил: "Другата седмица ще съм умрял". "Как така умрял, сър?", стъписал се ученикът му. "От глад", отговорил Морз.

Краят на мъките

На 24 май 1844 година Самюъл Морз изпраща първата електронна новина по линията Вашингтон-Балтимор с изобретената от него Морзова азбука. Новината гласи: "Какви чудеса върши Бог!". Заглавията във вестниците са красноречиви: "Сензация!", "Чудото на века!". Самюел Морз показва на целия свят, че изобретеният от него електромагнитен телеграф е по-добър от игления европейски конкурент, създаден от Уилям Кук и Чарлз Уитстоун. Морз революционизира предаването на информация - столетия наред новините са били "транспортирани" с коне, каляски или кораби. По-късно Морз пише в писмо до брат си Сидни: "Какви чудеса върши Бог! Това е Негово творение! Той единствен ме води по пътя ми! Негова е заслугата за триумфа над всички морални и физически препятствия, които се изпречваха пред мен!"

Американският Леонардо

Германската публицистка Маргит Кнап публикува наскоро нова биография на Самюъл Морз. Книгата, илюстрирана с много снимки и конструкционни планове, представя житейския път на човека, когото американският му биограф М. Чарлтън нарича "Американският Леонардо". Маргит Кнап не се концентрира само върху изобретателя Морз, а прави дисекция на различните му житейски роли - неуспял художник, раздвоен баща и вярващ протестант, който същевременно подкрепя робството. Авторката на биографията представя Морз като комплексна личност, чиито лични преживявания се явяват като двигател на идеята му за "преодоляване на бавността" посредством електронната комуникация.

Особено силно влияние върху Морз оказва един тъжен факт от живота му. Той не е до жена си, когато тя умира след раждането на третото им дете през 1825 година. Оттам насетне бурният му живот става още по-неспокоен. Житието му продължава да лъкатуши до момента, в който с морзовия телеграф и прокарването на кабел под Атлантика идват закъснялата слава и парите. Самюъл Морз се жени втори път, става баща на четири деца и умира помирен със света и семейството си през 1872 година в Ню Йорк.

Margit Knapp: Die Überwindung der Langsamkeit, Mare Verlag