Да се презастраховаш с... истерия
5 септември 2011
Само броени дни след потопа, той вече е забравен. Производителите на гумени ботуши обаче натрупаха големи печалби, със сигурност и търговците на спасителни лодки не могат да се оплачат от липса на интерес към тяхната стока. Президентът Обама се държа като спасител на нацията и отправяше апели, досущ като Чърчил, мотивирайки народа да се брани срещу прииждащото зло. Бурята щяла да бъде "много сериозна", даже можело да се окаже "исторически ураган". Да, обаче не стана точно така. Когато ураганът достигна Ню Йорк, той се беше смалил до обикновена "тропическа буря".
Да се посмеем ли с облекчение?
Разбира се, че Обама си спомня много добре опустошителния ураган Катрина в Ню Орлийнс, който през август 2005 показа огромната неспособност на градската управа и на правителството на Джордж Буш да се справят с природната стихия. Ураганът отне тогава живота на около 2000 души. Буш беше истински късметлия, че вече беше преизбран през 2004.
Ето защо Обама беше наясно колко е важно за него да покаже различен маниер на действия. Може би затова във въпросния петък Ню Йорк се превърна в град на духовете, дори заводите, намиращи се между Вашингтон и Ню Йорк, останаха затворени. По груби сметки загубите за производителите възлизат на около 20-30 милиарда долара.
Така ли би трябвало да функционира предварителната защита? Редно ли е най-лошият очакван сценарий да се превръща в политически инструмент? Единственото рационално чувство да остава... страхът? Защото "какво би станало, ако?" е по-силен въпрос от: "какво би било достатъчно?". А предпазливото: "никога не знаеш какво може да се случи" измества логичния въпрос: "какво знаем всъщност?".
Кой е най-големият паникьор?
Защото за разлика от сериозните опасности на предни векове, сега важи правилото: с колкото повече сигурност и предвидимост разполага обществото, толкова по-силна става неговата нужда да получава още повече и от двете.
С урагана Айрийн изчезна една запазена територия на медиите. Преди те бяха онези, които всяваха паника. Този път обаче американското правителство нахлу с пълна сила на този пазар, а медиите ще трябва вече да внимават държавата да не им вземе хляба, като сама започне да произвежда шокиращи заглавия.