Поуките от кризата с вулканичния прах

Хиляди полети във и извън европейското въздушно пространство бяха отменени, след като стана ясно, че в атмосферата е попаднал вулканичен прах от избухналия в Исландия вулкан. Авиокомпаниите бяха наясно относно опасностите, предизвикани от избухналия вулкан. Турбините могат да бъдат сериозно повредени от допира с вулканичен прах.

Това е потенциална катастрофа - точно затова полетите бяха спряни, когато облак вулканичен прах попадна в британското въздушно пространство. Боб Джоунс, шеф на оперативния щаб: "Вулканичният прах е сериозна опасност за сигурността на реактивните двигатели. Това за нас е приоритет. Не можем да вдигнем ограниченията, преди да сме сигурни, че сигурността на машините и пътниците е гарантирана."

Оправдана ли бе свръхпредпазливостта?

В Британската метеорологична служба се намира и центърът за вулканични изследвания за североизточната част на Атлантическия океан. Прогнозите на центъра накъде се насочва облакът вулканичен прах бяха възприети от властите в цяла северна Европа. Редица страни, включително Германия и Франция, последваха примера на Великобритания и затвориха въздушното си пространство - частично или изцяло. На ден бяха отменяни над 16 хиляди полета. Авиокомпаниите недоволстваха, но международните разпоредби бяха пределно ясни.

Ако във въздушното пространство има вулканичен прах, самолети не могат да летят. Д-р Колин Браун от Инженерния институт смята, че това е било правилно: "Предпазливостта е оправдана, защото опасността е много сериозна. Това е ситуация, при която ако двигателите престанат да работят, самолетът и пътниците са застрашени от катастрофа. Дори ако опасността е минимилна, погрешно решение би било да се каже: нека опитаме. Не може и не бива да се рискува живота на хората."

След спирането на полетите обаче самите авиокомпании бяха застрашени - те губеха по над 150 милиона паунда на ден. Някои бяха изправени пред фалит. И започнаха да се оплакват, че властите са реагирали прекалено предпазливо. Британските метеоролози използваха компютърна програма за прогнозите си. Тя е разработена след катастрофата с реактора в Чернобил през 1986 година и е изпитана, смята Британският метеорологичен център.

Компютърните симулации не са достатъчни

Европейското въздушно пространство беше затворено въз основа на прогнозите на една-единствена компютърна програма, възразява Джовани Бизинани, генерален директор на Международната асоциация за въздушен транспорт: "Това беше европейски хаос. Защо ли? Защото не боравехме с факти и данни, а с теоретични, математически изследвания. Нужни са ни изпитателни полети, емпирични факти, въз основа на които могат се вземат решения."

На четвъртия ден от кризата редица авиокомпании проведоха такива полети и информираха, че няма опасност за двигателите. Само на компютърните симулации не може да се разчита.