Да оставим калта зад нас

Сега ако не живеем във време, когато едно нещо трябва да свърши и да започне друго - то не знам кога е имало такова време.

Изпитвам силен копнеж и виждам че е възможно, убеден съм, че много хора като мен го виждат. Младите говорят за ерата на Водолея, старите говорят за децата индиго, всички хора са объркани, но някои са и уверени на всичкото отгоре. Както се случва при очакване на промяна.

Човечеството започва като че ли да провижда, че епохата на дълга и насилието свършва или поне може да свърши, поне проблясва шансът да свърши! И да дойде времето на любовта и сътрудничеството.

Защо всичко да е злокобно и черно?

И така: човечеството има шанс да премине от своето минало, от своето детство, от своите мрачни и безсъзнателни времена на животинството… От времената, в които насилието, агресията и зверството бяха норма (и то облечени в гръмки и помпозни думи като Родина, Чест, Дълг, Патриотизъм, Свещена война и Героизъм!), човечеството може да премине към ера на Свещена и Повсеместна комуникация, на ежесекундна свързаност, на координация на усилията и овладяване на агресията!

Съзнавам, че за много тежки и сериозни съвременни мъдреци, мрачни и банални до немай къде свирци на струната на песимизма тези думи ще звучат несериозно. Недостатъчно злокобно и черно, за да е възможно! – биха казали те. Тези думи звучат несериозно и всеки вкиснат мъдрец-песимист, изхождащ от собствените си недъзи и несъвършенства – и проектиращ ги върху човешкия род въобще – би казал, че това са глупости.

Неотдавна в една статия за новото човечество написах, че чак сега, в ерата на глобалната комуникация, може да се говори наистина за Човечество или поне за нещо като Човечество, което ще премине от формата на организация на глутници кръвожадни бозайници (разбирай: държави, партии, корпорации), към формата на организация тип мравуняк (моделът на социалните насекоми). А един прочут журналист ми каза, че не разбирам нищо от хора. И че хората, хората… Хм, явно искаше да ми каже, че хората са и ще си останат кръвожадни свине. И никога няма да пожелаят да спрат да се избиват, веейки знамена на жалки и мръсни религии и патриотизми.

И въпреки това – аз го мисля. Знам, че ако назидавам с вдигнат във въздуха показалец, пътят ми към лудницата е отворен. И ще предизвиквам само възторга на лудите и съжалителната усмивка на тия, които се смятат за нормални, защото са песимисти. Защото са се отдали с мазохистично самодоволство на песимизма. Та затова аз не назидавам, а само подхвърлям: възможно е да започнат времена, в които хората от мрачното си състояние на животни, борещи се за храна и женски (по един доста перфиден начин и облечени в достолепни униформи), да преминат в светлото състояние на кротки растения, които живеят нагъсто и си сътрудничат. Комуникирайки – подобно растенията – с невидими и безбройни сигнали, през целия растителен свят, от край до край.

Гоя и сънят на разума

Но докато говоря за Възможното Ново Време – на ненасилие, комуникация, глобализация, което ще сложи край на дълга и честта, край на войната за заграбване на плячка – аз се сещам и за друго едно начало на Ново време.

И така. В края на 18 век живее един странен представител на Просвещението. Франсиско де Гоя. Гениалният глух творец, който чакайки да започне Новото време на разума и светлината, рисува само зверства, кошмари и ужаси. И тук-там някоя изящна и трепетна гола Маха и някоя мечтателна млекарка от Бордо. Останалото е мрак, ужас и среднощен потен кошмар. И смях, кървав и жесток смях с хрипове. Гоя е истински представител на Просвещението. Той се движи в средите на просветената испанска интелигенция, около просветения монарх. Сред всичките тъй наречени илустрадос – противници на църквата, на инквизицията, на насилието, на мракобесието и въобще на ирационалното, водено от предразсъдъци поведение на хората. Но защо тогава той още през 1799 той публикува цикъл от графики, наречен Капризи? Прочутите капричос. В които няма и следа от възхищение пред разума и пред Новото време, пред светлината и Просвещението. Защо тоя мрак така го привлича? Та нали капризът все пак е противоположност на светлината и разума, на реда и хармонията.

Изригванията на Зверството

Да. Просветените хора от онова време с надежда гледат напред. И надеждата им е, че науката, смисълът и разумът ще разчистят пътя на Новото време. В което несъзнателното детство на Човечеството ще свърши и хората ще заживеят в Епохата на светлината. А Гоя рисува кошмарите си. Под хитрия претекст, че осмива невежеството и предразсъдъците. Но ние виждаме, че това не са никакви карикатури. Това са изригвания на ужас от недрата на самото подсъзнание на твореца.

Да. Просветените очакват, че светлината ще разтвори мрака, царял толкова хилядолетия в душите на хората. Всяко нещо си има обяснима причина и всяко нещо може да се обясни с помощта на науката. А Гоя рисува Сънят на разума ражда чудовища. Човешкото подсъзнание във всеки миг е готово да избълва вулкани от Зверство. Той разбира това…

Само няколко години след Капричосите идват ужасяващите наполеонови войни. Новото време започва със зверства и кръвопролития. Вместо светлина идват Разстрелите на планината Принсипе Пио от 3 май 1808. Гоя е предвидил това. И просто продължава да регистрира изригванията на Зверството.

Автор: К. Терзийски/Редактор: А. Андреев