Готова ли е Хърватия за ЕС?

Неотдавна ЕС посочи десет задачи, които Хърватия трябва да изпълни преди да се присъедини към Общността на 1 юли 2013 година. Очевидно в Брюксел се съмняват дали хърватската администрация е в състояние да наложи европейското право. Още по-силна е критиката от Германия. "Хърватия все още не е готова за пълноправно членство", казват от Берлин. Някои политици дори искат да замразят разширяването, тъй като ЕС в момента имал други грижи и нямал време да се занимава със слаби демокрации.

Първо похвали, а после критика

Хърватите реагират раздразнено на подобни изказвания, вестниците в страната бият тревога, а политиците в Загреб са просто изненадани. Та нали страната беше реформирана под зоркото око на ЕС? Нали само преди година председателят на ЕК Жозе Барозу поздрави Хърватия за "усилената работа" и за реформите в сферата на правосъдието?

Днес тонът е друг. В последния доклад на ЕС за напредъка на Хърватия са изредени куп недостатъци. На остра критика е подложено най-вече правосъдието. Вярно, че през изминалите години по обвинения в корупция бяха арестувани и осъдени много висши политици, мениджъри на държавни фирми и съмнителни бизнесмени. ЕС оцени тези действия като сериозен напредък. Особено що се отнася до ареста на бившия премиер Иво Санадер, който е изправен пред съда. Това обаче явно не е достатъчно. "В Хърватия съдиите са все още под натиска на политиците", казва политологът Зарко Пуховски. И това няма как да убегне на наблюдателите от Брюксел. В тази връзка той споменава за несполучливия опит на един бизнесмен да подкупи няколко съдии, които срещу тлъста сума трябвало да отменят присъдата срещу военнопрестъпника Бранимир Главас. "Човек може лесно да си представи какво става в провинцията, след като във висшите съдебни кръгове се разиграват такива афери", казва Пуховски.

В последно време в Хърватия почти всеки ден избухва по някой нов скандал. Така например в телевизионно изявление бившият премиер Иво Санадер обвини главния прокурор във фалшифициране на свидетелски показания. В страната се вихри и скандал около подслушвани телефонни разговори. Медиите пък не спират да информират за професори от медицинския факултет в Загреб, които продавали изпитите "като на пазара". По пътя на Хърватия към ЕС има и още препъни-камъни: така например все още не е решен спорът със съседна Словения за влоговете на хърватски граждани в Люблянската банка. Словенците са в по-изгодна позиция и като член на ЕС могат да блокират присъединяването на Хърватия.

Обещанието от Загреб

Премиерът Зоран Миланович и външната министърка Весна Пусич обещават, че Хърватия ще изпълни всички поставени й задачи. Канцлерката Меркел с облекчение прие обещанието на Загреб и заяви, че според нея, Хърватия може да стане пълноправен член на ЕС както е запланувано - през 2013 година. Същевременно хърватски дипломати предполагат, че критиката от Германия е по-скоро послание към другите балкански страни, които временно ще трябва да забравят за желанието си за присъединяване към ЕС.

АГ, ДПА, ЗЦ, К. Цанев/Редактор: М. Илчева