Дотук с разширяването?

Само до неотдавна присъединяването към ЕС изглеждаше желана и постижима цел за много хора в страните от Югоизточна Европа. Хърватите например крадешком хвърляха завистливи погледи към вече приетите в Общността страни от региона. Други бивши югорепублики пък гледаха завистливо към Хърватия, която се намира на финалната права на преговорите. Докато Европа не беше посечена от кризата. Едновременно с поредната лоша вест от Атина, Мадрид или Рим през последните месеци отслабваше и възторгът от голямото европейско семейство. Актуално допитване на фондация "Бертелсман" показва, че дори и най-непоправимите европейци - германците - бавно губят вяра в обединена Европа.

Има ли алтернатива?

В тежки времена като днешните, когато несигурността е навсякъде около нас, всяка отделна страна се грижи предимно за себе си. Това не е непременно лошо качество, а и не е краят на солидарността в Европа, твърди професор Ханс-Юрген Акст от университета Дуисбург-Есен. Според него обаче около еврокризата ще възникват нови напрежения и конфликти - все повече хора ще си задават въпроса: докога Гърция ще бъде държана изкуствено във валутния съюз?

Политиката продължава да твърди, че европейската перспектива на страните от Западните Балкани няма алтернатива. Николаус граф Ламбсдорф от германското външно министерство се сеща за една-единствена алтернатива: "...този регион да си остане недоразвит, т.е. да бъде загубен за Европа. Ние категорично нямаме интерес от това", казва Ламбсдорф, който отговаря за страните от Югоизточна Европа и Турция.

Ламбсдорф уверява, че от всички страни в ЕС Германия е най-активна и продължава да продкрепя идеята за присъединяването към Общността и на страните от Западните Балакани. Включително и защото Германия се е ангажирала много силно в региона. Граф Ламбсдорф нарича това германска "инвестиция".

Нови "пациенти" са нежелани

Макар да е за продължаване на процеса на разширяване, Берлин не желае нови "пациенти" в ЕС. Или както признава граф Ламбсдорф: "Ние станахме по-недоверчиви". А доверие трудно се гради. Германия има интерес от това да се продължат предприсъединителните преговори с Турция, чиято икономическа сила и геостратегическо положение я превръщат в желан партньор за ЕС. Има обаче страни в Европа, които не желаят сближаването с Турция да продължи, казва представителят на външното министерство в Берлин, без да споменява конкретни имена.

От присъединяването на Турция към ЕС могат да спечелят и двете страни, твърди д-р Ерол Есен от Средиземноморския университет в Анталия: "Европа означава правова държава, ред, силни демократични структури и социална справедливост, макар напоследък да се съмнявам в последното", уточнява Есен.

Мнозина наблюдатели смятат, че след приемането на Хърватия в ЕС през 2013 г. ще последва пауза в процеса на разширяване. Малцина се ангажират с точна прогноза колко дълго ще продължи тази пауза. Според проф. Юрген Акст, през следващите десетина ЕС няма да приема нови страни.

Автор: Д. Драгоевич-Керстен, Е. Лилов; Редактор: Б. Узунова