Българският политик - антагонист на културата

Съзнанието за оскъдното житейско време в коридорите на властта, отредено на нашия политически елит, особено в състояние на финансова криза, го превръща някак автоматично в антагонист на всичко онова, което със сигурност ще го надживее; всичко онова, което има непреходна стойност и не е следствие на конюнктурата. Става дума за онзи продукт, призван да съхрани и пренесе отвъд кризата най-ценния субстрат на обществото - неговата културна идентичност.

Механични регулировчици на хаоса

Съзнанието за оскъдното житейско време в коридорите на властта (в съчетание с липсата на култура) попълва дневния ред на политиците с краткосрочни цели, лишава ги от национално значима визия и ги свежда до механични регулировчици на хаоса от дефицити, характерен за всяка тежка финансова ситуация.

В следствие именно на това пазарът започва да определя класациите и йерархиите на културната сцена в зависимост от вкусовете на масовия потребител.

В състояние на криза приоритетите на масовия потребител се свеждат до естрадата и оградата на Големия брат, където духовната нищета е намерила своя кристален израз на битово невежество.

По тази спирала надолу спирачки няма: ускорението стопява критичната маса от хора, способни да поддържат културните рефлекси и цивилизованите стандарти. Разкъсаната социална тъкан превръща обществото в аморфна маса, което е опасен синдром за трайна деградация. Защото имунната защита на едно общество не се изчерпва само с формалните белези на неговите отлики от останалите... Необходими са съвкупност от национално значими културни ресурси и компетентности за преработване на процесите на съвремието.

За кирилицата и ракията

Преди две години и половина в България бе отчетено като голям успех, че е постигнато споразумение наименованието на единната европейска валута да се изписва и на кирилица. Дебатът в обществото изведе на преден план темата за нашата национална идентичност. Впрочем, наред с кирилицата, в списъка на родните вълнения, отстоявани в сърцето на Европа, преди време беше и ракията... А неотдавна и нежеланието да въведем европейска норма за забрана на тютюнопушенето - все маркери на национална идентичност, свързани с културата на нацията...

Ако тенденцията продължи, празникът на славянската писменост ще остане дата в календара, обърната изцяло към носталгичното минало... без отношение към най-ценния субстрат на обществото - неговата национална идентичност.