Усмихнатото лице на исляма

В страни като Афганистан и Иран го знаят като Молла Насрадин, в Турция е известен като Насредин Ходжа (Nasreddin Hoca), а в България e познат като Настрадин Ходжа, също както и в Албания (Nastradin Hoxha). Известен е станал с шеговитите си разкази, в които често иронизира самия себе си.

Най-често изобразяван като човек, яхнал магаре, Настрадин Ходжа влиза в предаваните от уста на уста шеговити истории било като герой, било като мерзавец и хитрец, който винаги успява да изтълкува повелите на исляма така, че да ги обърне в своя полза. Историите неизменно съдържат някоя дребна житейска мъдрост, предават се от поколение на поколение, преразказват се и се изменят.

В Афганистан, където неграмотността особено в селските региони е висока, устните предания за мъдростите и поуките на Молла Насрадин са изключително популярни. Кабулският журналист Хабиб Цохори казва, че всеки афганистанец от малък познава Молла Насрадин. "Неговите шеговити истории и вицовете за него са първото нещо, което научаваме за своята културна история", обяснява журналистът.

Мъдрост в анекдотична форма

Анекдотите, вицовете и разказите за Настрадин, които циркулират из целия ислямски свят, не са просто откъси от живота на една митологизирана фигура. По-скоро става дума за житейски мъдрости, изказани в стегната форма. Например тази: Един монах казал веднъж на Настрадин: "Вътрешно се чувствам толкова свободен и извисен, че никога не мисля за себе си, а само за другите". А Настрадин отвърнал: "Аз пък съм толкова обективен, че мога да гледам на себе си така, сякаш съм друг човек. Поради това мога да си позволя да мисля и за самия себе си."

В скоба нека отбележим, че под името Хитър Петър в българския фолклор е разпространен местен аналог на литературния герой Настрадин Ходжа, а има и варианти, които описват как двамата взаимно се надлъгват и надхитрят.

Ислямолозите може и да се съмняват - според тях единственото сравнително сигурно нещо, което може да се каже за историческата фигура на Настрадин, е, че през 13-14 век е живял човек с това име. В Турция обаче твърдо вярват, че Настрадин Ходжа действително го е имало, че е роден в тази страна и гробът му - според тях - е в анадолския град Акшехир. За турците хитроумният Настрадин е култова фигура - почитат паметта му с различни прояви, вдигнали са му не един паметник, а образът му е запечатан върху пощенски марки.

Истинските истории на Настрадин

В книгата си "Настрадин Ходжа. 666 истински истории" германските ислямолози Улрих Марцолф и Ингеборг Балдауф проследяват как различните времена представят историите на легендарния шегобиец. Според двамата автори той е "централна литературна фигура, в която се оглежда развитието на кратката хумористична проза в ислямската култура". Което означава, че противно на западните представи ислямът разбира от шега и смехът има своето място в културата на тази религия. Това доказва и един от многобройните вицове за Настрадин. Ето го:

Един човек видял как Настрадин стои наведен и търси нещо на земята. "Какво си изгубил, Настрадине?" - попитал го той. "Ключа си" - отвърнал Настрадин. Двамата започнали да търсят заедно. След някое време човекът попитал: "Къде го изгуби всъщност?". "У дома" - отвърнал Настрадин. "Че защо тогава го търсиш тук?" - попитал човекът. "Защото тук е по-светло" - рекъл Настрадин.

АГ, ДПА, ЗЦ, Б. Рачева; Редактор: Б. Узунова