Glück u. Trauer

Дете пада в кладенец и се удавя. Млад човек умира от нелечима болест. Цунами изтрива от лицето на земята цял град. Защо се случват подобни неща? Чия е вината? Много от големите теории, опитващи се да обяснят мирозданието, без значение дали са религиозни, психоаналитични или езотерични, правят опит да превърнат безсмислените жертви в смислени епизоди. Виновно е грехопадението, принудата да повтаряме грешките си, законът за привличането - с други думи всичко, само не сляпата случайност.

Красотата и ужасът - ръка за ръка

Подобни разкази са изключително успешни, защото ние просто не можем да понесем мисълта, че много неща се случват ей така, без особена причина, че светът е такъв, какъвто е, че красотата и ужасът вървят ръка за ръка. Но опитайте се само да заявите с езотеричната си нагласа на някой малтретиран човек в кризисен регион, че всичко, което се случва, се дължи на собствената ни вина. Подобно нещо е чисто и просто невъзможно. Това би било чиста проба цинизъм.

Има нещо необяснимо в същността на света, и докато се опитваме да търсим някакви смислени връзки за обяснението на чуждото страдание, ние се освобождаваме от задължението да се борим за намаляването му. Това обаче не се отнася до нашето страдание. Въпросното правило не подлежи на обобщения, но от субективна гледна точка то е вярно.

От нас зависи накъде се отправяме

Независимо от всичко и на нас могат да ни се случат неща, които дори при най-доброжелателна интерпретация все пак си остават най-малкото тъжни, безсмислени и болезнени.

Едно обаче е ясно: от нас зависи как се отнасяме към всичко това и какви са настроенията ни, накъде отправяме погледа си, какво сме готови да приемем и с кое никога не бихме се примирили, както и това дали ще допуснем да бъдем утешени и ако да - при какви условия.