Шефът на германския национален отбор по футбол Руди Фьолер си подаде оставката

Веднага след мача срещу Чехия снощи се видя колко несигурен е Руди Фьолер. Вярно, шефът на федералния тим каза, че смята да изкара до края договора си, изтичащ през 2006 година, но в същото време добави, че не е абониран за този пост. Няма и ден по-късно Руди Фьолер си подаде оставката, защото смята, че се е провалил на това Европейско първенство и не бива повече да обременява отбора.

След Европейското първенство в Холандия и Белгия през 2000 година, когато Германия също отпадна в предварителната група, ръководството на Фудболния съюз почти на колене се молеше на Фьолер да поеме отбора, ръководен дотогава без особен късмет от Ерих Рибек. Четири години по-късно равносметката на Фьолер не е кой знае колко вълнуваща. Да, под негово ръковдство германската единайсеторка спечели сребърните медали на Световното първенство в Япония и Южна Корея, но нека не забравяме какви бяха обстоятелствата. Най-силните противници умишлено или случайно избягнаха срещата с Германия, отборът на Руди Фьолер не показа нищо кой знае какво в игрово отношение, а във финалния мач, изправяйки се за пръв път срещу истински силен противник – бразилците –просто нямаше никакъв шанс.

Оттам нататък стана още по-лошо. Германците се класираха за Европейското първенство в Португалия, но представянето им в квалификациите беше неубедително. Игровите дефицити бяха видими с просто око, националите не записаха нито една победа срещу голям световен отбор. Очевидно беше, че Руди Фьолер не е в състояние да даде на тима си нови игрови импулси, а решението му да повика няколко млади и ентусиазирани играчи сякаш дойде твърде късно. Фьолер винаги е твърдял, че единствено успехите са гаранция за поста му. В този смисъл сегашната му оставка е съвсем логична.

Лъжат се обаче онези, които мислят, че с това националният отбор поема към бързо подобряване. Независимо дали на треньорския пост ще застане Отмар Хицфелд или някой друг, отсега е ясно, че никой не може начаса да пеобрази този отбор и да веднага да го нареди сред най-силните в света. Където – според приповдигнатото самочувствие на много хора в Германия – му било същинското място. Защото в момента просто няма необходимите играчи. Вярно е, че тъкмо младите – Филип Лам, Бастиян Швайнщайгер и Лукас Подолски – събудиха много надежди за бъдещето, но въпреки това не бива да си затваряме очите пред фактите. В момента Германия не разполага нито с истински режисьор в средата на терена от калибъра на Гюнтер Нетцер или Волфганг Оверат, нито с нападатели като Герд Мюлер и Руди Фьолер, а и на отбраната не може да се разчита тъй безусловно, както би му се искало на човек. И това не е чудно, защото като погледнем към клубния футбол, веднага ще констатираме, че там звездите са главно чужденци.

Германският национален отбор по право ще участва в Световното първенство през 2006, което ще се проведе тук, в Германия. Тоест, през идните две години няма да има квалификации, отборът ще играе само приятелски мачове. Това може да се окаже предимство, доколкото дава възможност на новия треньор да експериментира на воля. Може обаче да му изиграе и лоша шега, защото приятелските мачове са лишени от напрежение и играчите се демобилизират. С две думи: новият човек на кормилото на националния отбор поема много тежка задача.