Швейцария в навечерието на референдума или ще отвори ли страната вратите си за работна ръка от Източна Европа?

�и ако швейцарците кажат “не” на притока на работна ръка от изток? Коментар от Емил Попов

Като алтернатива на пълноправното членство в Европейския съюз, швейцарците предпочитат да градят отношенията си с Брюксел на двустранна основа. Един от елементите на това сътрудничество е споразумението “Билатерале I”, подписано през 1999-та и влязло в сила през 2002-ра. Негов важен елемент е свободното движение на работната сила. Швейцарците имат право да работят във всяка от “старите” страни-членки на Европейския съюз и същевременно гражданите на “старите” страни-членки се ползват от правото на свободен достъп до швейцарския пазар на труда. Дали това право ще се разпростре и върху “новите” страни-членки, ще се реши на предстоящия референдум. Ако швейцарците кажат “да”, то най-късно от началото на 2006-та полски строители или унгарски компютърни специалисти ще могат легално да работят и живеят в Швейцария.

Отварянето на швейцарския трудов пазар ще става постепенно с ограничени контингенти, като през първата година те няма да надхвърлят 1300 “разрешения за продължителен престой”. Освен това през 2009-та при необходимост ще да се проведе нов референдум, на който може да се сложи край на приема на работна ръка от изток. Въпреки че става въпрос по-скоро за открехването, отколкото за отварянето на Швейцарските порти към Източна Европа, противниците на подобно развитие виждат вече призрака на хилядите бедни източноевропейци, които заливат страната. Оскар Фрайзингер от Швейцарската Народна Партия говори открито за “внос на бедност”. Бернард Хесс от Швейцарските Демократи предупреждава още днес за опасността от присъединяването на България и Румъния към Европейския съюз. Пред “Нойе Цюрхер Цайтунг” той преувеличено твърди, че в тези страни “много хора живеят в най-голяма бедност и без постоянно местожителство”. Един ден, като граждани на Евросъюза, те също биха имали право на работа в Швейцария и биха се възползвали от тази възможност, застрашавайки така местните работни места.

Десният сектор на политическото пространство апелира към Негово Величество народа на Швейцария да каже своето “не” на предстоящия референдум. Какви последствия би имал подобен сценарий, ако наистина стане реалност? Споразумението “Билатерале I“ представлява пакет от спогодби, които освен движението на работна сила, регулират и сътрудничеството между Швейцария и Европейския съюз в редица важни области като транспорт, селско стопанство или търговия. Синхронното им изпълнение се гарантира от една клауза, наричана сполучливо “гилотина” - ако една от спогодбите не влезе в сила, отпадат и останалите. Ако швейцарците кажат “не” на свободното движение на работната сила, това би означавало замразяване на цялото споразумение. Страната би изпаднала в изолация, от която няма полза нито швейцарската икономика, нито Европейският съюз. На европейската сцена никой няма интерес, Швейцария да се превърне от активен актьор в обикновен зрител.