Шведска "Еуфория", шоу и човешки права

Всъщност в музикално отношение няма от какво толкова да се оплачем. Музиката на Евровизия 2012 не революционизира музикалния свят, но имаше и добри изпълнения. А шоуто, което предложиха 26-те финалисти, не беше за подценяване. Имаше, разбира се, и кичозни неща, но времената, когато изпълненията на Евровизия оглавяваха в най-добрия случай хитпарада на безвкусицата, са отминали. Повечето от изпълнителите са известни и извън рамките на конкурса на Евровизията. Тазгодишната победителка Лорийн например от седмици насам е номер 1 в хитпарада на Швеция. Разбира се, тук става дума за поп-изпълнения за широката публика, но и в това няма нищо лошо.

Оспорван като никога

Рядко конкурсът на Евровизия е бил толкова оспорван, колкото сегашният в Азербайджан. Всъщност той послужи за изглаждане на имиджа на един корумпиран режим, смятат критиците. Правителството в Баку направи всичко, за да може конкурсът да има успех. Рекламата в страната, строителството на Кристалната зала и крайбрежната улица. Азербайджан трябваше да блести и всичко, което журналистите успяха да видят, наистина блестеше. Многото нови сгради, блестящата инфраструктура и постоянното "Добре дошли", създадоха впечетление, че всичко сякаш е наред.

Демонстрациите в защита на човешките права, каквито винаги е имало, бяха изтласкани на заден план. Когато попиташ някого на улицата за засиленото полицейско присъствие и мерките за сигурност, неизменно получаваш отговора: "А, няма нищо. Всичко е наред". Азербайджан не е пожалил средства да излъска имиджа си. За строителството на Кристалната зала са били съборени много къщи и хората са били преселени в лоши жилища. Твърди се, че парите за различните строителни обекти, около 600 милиона евро, сега липсват в хазната и държавата не може да изплати пенсиите на населението. И още нещо: кому беше нужно дъщерята на президента да бъде водеща на шоуто? Критиците на режима, назоваващи нещата с истинските им имена, са били арестувани на бърза ръка.

Щеше ли да помогне бойкотът?

В навечерието на конкурса се дочуха доста призиви за бойкот или отказ от участие. Дали по този начин Азербайджан би станал демократична държава? Би ли казал президентът Алиев: "Ох, извинявайте! Аз пък изобщо не знаех, че президенът се избира". Не е ли задача на политиците да обръщат внимание на нарушенията на човешките права и евентуално да упражняват натиск? Иначе на драго сърце правим бизнес с Азербайджан. Както купуваме мобилни телефони от Китай и петрол от Иран. Изпълнителите от конкурса на Евровизията не са отговорни за това. Те могат само да се погрижат да не стават слуги на политиката на един президент, наследил поста от баща си. Президент, който не търпи прозрачност и чието семейство се разпорежда с богатствата на страната.

В географската карта на съзнанието ни

Но нима в Абу Даби не е същото? И там се провеждат фестивали или състезания от Формула 1 без призиви за бойкот. На какви стандарти трябва да отговаря една политическа система, за да бъде достойна за Евровизия? Политически затворници има и в други държави. Всъщност е добре, че всичко премина така. Никой досега изобщо не се погрижи за ситуацията в Азербайджан. След конкурса на Евровизията обаче тази страна вече е в географската карта на съзнанието ни и всички разбрахме какъв режим господства тук. Остава надеждата, че интересът към тази сравнително далечна страна ще се запази и след като европейците си заминат. Защото е много по-трудно да нарушаваш човешки права под обществения взор, отколкото скришом.

Автор: Кл Матиас, К. Цанев/ Редактор: Б. Рачева