Френската концепция „ЕС - Челопечене”

След налагането на валутния борд и спирането на фондовете по редица програми на ЕС, време е и най-занемарената държавна институция в България, армията, да бъде вкарана в някакъв по-строг и икономически поносим за обществото режим. Защото освен „черна дупка” за средствата от държавния бюджет, войската носи отговорност както за човешкия си фактор, така и за различните средства за убиване и разрушения, наречени въоръжения и боеприпаси.

Оказва се, че приключилата като по чудо без жертви драма в погребите на Челопечене, може да се проектира върху един изключително важен дебат, започнал в Европа в края на миналата година и получил своето развитие със стартиралото на 1 юли френско председателство на ЕС.

Става въпрос за общата европейска политика за отбрана и потенциалните изгоди за България от нея

Още през ноември миналата година френският президент Никола Саркози обяви пред ЕП, че от 1 юли неговата страна ще започне изграждането на общата политика за отбрана на ЕС. Което в български прочит означава, че при премахване на съществуващото в момента ненужно дублиране и неефективно разнообразие във въоръжението и техниката на европейските членки на НАТО, разходите свързани с една съвместна отбрана ще се намалят с 50 на сто и вместо близо двата милиарда лева, които ще излязат от джобовете на българските данъкоплатци чрез военния бюджет за тази година, те ще бъдат наполовина по-малко. Освен това прехвърлянето на отбранителната политика на ЕС в ръцете на общ комисар, както подсказва Лисабонския договор, ще облекчи значително

хроничните колебания на българския президент и правителство между Русия и евроатлантическите ангажименти на страната

Създаването на съвместен европейски пазар на въоръженията би успокоил съвестта на онези, които ще решават покупката не само на виртуални, засега, бойни корвети, но и реални, в бъдеще, изтребител-бомбардировачи за националната войска.

Не на последно място едно общо командване на бъдещата европейска армия вероятно би наложило върху местните военни такива изисквания, които да сведат до минимум възможността от убийствени фойерверки със стари муниции практически във всеки български град.

Така въпроси, като модернизацията на въоръжените сили, съвременна организация на войската, утилизация на безнадеждно остарелите боеприпаси и куп други местни неуредици, постепенно ще преминат в компетентността на офицери с необходимото западно образование и опит и за които максимата „Който не си храни войската, рискува друг да му я храни” ще бъде весела част от историческия тоталитарен войнишки фолклор.

Идеята е интересна и си струва. Стига местните политици и военни да я разберат правилно.