Фахим Дащи - борец за свободата на словото

Паметна дата за много афганистанци бе не 11-ти, а 9-ти септември 2001. На този ден терористи от групировката Ал Кайда извършиха покушение над Ахмад Шах Масуд, един от най-известните лидери на съпротивата в Афганистан. Той бил стратегът, който защитавал Северния Алианц в покрайнините на страната. В атентата бил замесен и Фахим Дащи. "Седях в непосредствена близост до тези, у които бяха експлозивите", спомня си 38-годишният. Около Масуд имало цял кръг от слушатели, измежду които Дащи и двама журналисти. Секунди по-късно става ясно, че това са терористи под прикритие. "Седях зад двамата, когато се стигна до взрива."

Съдбовен септемврийски ден

Журналистите, които работели за Ал Кайда, задействат взривното устройство чрез фотоапарат. Някои умират на място. Един от тях се оказва и Ахмад Шах Масуд, харизматичният водач в борбата срещу талибаните и руската окупация. "Всъщност, взривът трябваше да улучи първо мен", казва Дащи. "Седях на не повече от половин метър зад двамата. Масуд и останалите, за разлика от мен, стояха на два-три метра встрани." Дащи обаче оцелява. След атентата тялото му е покрито с изгаряния, а косата му е овъглена. След време раните по тялото му заздравяват, но смъртта на Масуд остава голяма травма за него.

Дащи и Масуд ги свързвало това, че били сънародници. Двамата са родом от долината Панджшир, легендарното средище на афганитанската съпротива срещу руските окупатори. Точно тук съветската армия се препъва. Руските танкове до днес обсаждат долината. "Седем пъти червената армия нападна по въздух и по суша. Но никога не успя да превземе цялата долина. Това беше негова заслуга", казва Дащи за големия си идол Масуд.

В гимназията Дащи искал да се присъедини към борците на Масуд, който обаче го праща обратно в Кабул. Дащи трябвало първо да завърши училище, а след това щял да стане репортер. Тогава, през 1993, се основава седмичникът на партията на Масуд "Kabul Weekly". Дащи си припомня първите си опити в журналистиката: "Неспираща война. Експлозии. Хора, които умираха пред очите ми. Но аз бях млад, а работата ми бе да разказвам за всичко това."

Цената на свободата

През 2002 Фахим Дащи съживява "Kabul Weekly", който в рамките на няколко години бил спрян от печат. Най-напред чужденци спонсорират вестника. Още от самото начало Дащи критикува правителството на Карзай. Според Дащи Карзай играел твърде много по правилата на местното население и не се водел достатъчно от демократичните принципи. Критиката не остава без отзвук. "Веднъж един важен човек от правителството ми каза: Може да те сполети автомобилна злополука." На плановете за собствената му смърт Дащи реагира с иронично спокойствие.

После идва 2009 година, годината на изборите. Повече от един милион вота са фалшифицирани. "Kabul Weekly" също критикува манипулациите по време на изборите - позиция, която не остава незабелязана. "Някои фирми, които подкрепяха предизборната кампания на Карзай, пускаха реклами при нас. След като прочетоха критичното ни издание, престанаха да анонсират в нашия вестник." Въпреки големите загуби от оттеглените обяви, Дащи продължава да издава вестника до март 2011 година, но трябва да спре дотук. Медийната сфера е осеяна с клопки и в полите на Хиндукуш журналистът се чувства като жертва на пазарната икономика на неолибералите.

Несигурно бъдеще след изтеглянето на войските

Все пак, според Дащи, американската мисия в Афганистан се отразява по положителен начин на страната: "За пръв път в 5000-годишната ни история се случва афганистанци да приемат чуждо присъствие на своя територия."

Дащи и съпругата му живеят в един от микрорайоните на Кабул с едропанелно строителство, останали още от съветско време. Хората предпочитат селището, защото в него има отопление. Дащи е подбрал снимки - фотоси с Масуд, неговия герой, за когото говори с дълбоко страхопочитание. За много от жителите на Кабул обаче Масуд си остава един от отговорните за бомбардировките и многобройните жертви в началото на 1990-те години, когато различни групировки на муджахидини воюват в афганистанската столица.

Сегашното положение изпълва Дащи със скептицизъм. Той твърди, че за пазарене с талибаните и дума не може да става. Дори решението за изтеглянето на войските на НАТО до 2014 година му се струва съмнително: "Допускаме грешка, ако действаме според предварително изготвен времеви план." Предупреждението му за преждевременното изтегляне на войските на НАТО даже звучи малко цинично: "Цената, която ние афганистанците плащаме, никак не е висока. Освен няколко училища и болници, нямаме какво да губим. И няколко човешки живота." На Афганистан са коствали повече от два милиона човешки живота през последните трийсет години. "Но ако тази война не завърши успешно, то утре ще ви се наложи да я продължите в Берлин, в Париж, Лондон, Мадрид и в Америка."

Автор: М. Гернер/ Й. Христова

Редактор: М. Илчева