Фаталната грешка на Германия към Русия

Политическите отношения между Германия и Русия достигнаха най-ниската си точка. Но въпреки че в Берлин бе убит един грузински гражданин, федералното правителство, а и почти всички германски партии побързаха да се върнат към политическото всекидневие, сякаш нищо не се е случило. Това си го знаем: няма смисъл без нужда да се караме с Путин. Защото, нали, той ни трябва за решаването на други политически проблеми - например в Близкия изток, в Източна Украйна или пък за ядрените оръжия. Така поне гласи безспорното политическо клише.

Кой как тълкува фактите

Но тъкмо тук е скрита и фаталната грешка в сметките на германската политика към Русия: надеждата, че ако със средствата на дипломацията се омаловажават атаките на Путин срещу мира и правовия ред в Европа, той навярно ще бъде готов да прави отстъпки по други въпроси. Но всъщност става тъкмо обратното: Путин тълкува това дипломатическо премълчаване като признак на слабост. И тази слабост на европейците подсилва позициите му - както вътре в Русия, така и извън нея. Защото по-могъщ политически е именно онзи, който съумее да наложи своето тълкуване в днешните времена, силно замъглени от фалшиви новини. По същата причина и публичният език на външната политика в днешния свят на модерните комуникации - с интернет и социални мрежи - става единица мярка за влияние в междудържавните отношения. Казано по-просто: кой може да си позволи да каже нещо на отсрещната страна, без да се страхува от последствията?

Когато френският президент Еманюел Макрон - изнервен от Тръмп и от летаргията на Берлин по отношение на германо-френския оръжеен проект, постави на НАТО диагнозата "мозъчна смърт", германската канцлерка Ангела Меркел бързо се втурна към микрофоните, за да обяснява, че тя и федералното правителство не споделят тази оценка. В същото време, когато преди няколко месеца в Берлин посред бял ден беше убит един грузински гражданин, в германската политика настъпи многоседмично неловко мълчание. Нищо, че много бързо подозрението падна върху Вадим Соколов, който очевидно е действал с подкрепата на руската държава. Тоест - че става дума за политическа екзекуция, която едва ли може да бъде осъществена без одобрението на Путин.

В крайна сметка главният прокурор на Германия все пак се видя принуден лично да поеме случая, защото Русия отказваше каквото и да било сътрудничество. А когато вече нямаше как да се премълчават обстоятелствата около убийството, германското правителство от немай-къде изгони двама руски дипломати, защото иначе направо щеше да стане за смях. Но и тази реакция беше твърде мека, като имаме предвид колко нагло беше посегнато срещу суверенитета и сигурността на Германия.

Нима Путин има право да лъже?

На пресконференцията след срещата за Украйна в така наречения "нормандски формат", състояла се в началото на декември в Париж, Путин заяви в присъствието на германската канцлерка, че убитият е бил "бандит", когото германското правителство отказвало да предаде на Москва. А това, естествено, беше чиста лъжа и същевременно мълчалив аргумент в подкрепа на тази политическа екзекуция с участието на руската държава. Ангела Меркел добре знаеше, че е лъжа. Но въпреки това си замълча. Чак на следващия ден правителственият говорител с половин уста поясни, че Берлин не е получавал искане за предаването на въпросния човек.

Излиза, че в диалога с Германия Путин има право да лъже, без никой да му търси сметка. Берлин по един направо престъпен начин му позволява да налага както своето тълкуване на посегателствата срещу германския суверенитет, така и обичайното си универсално обяснение: всъщност Русия винаги става невинна жертва на клеветите, които Западът разпространява по неин адрес.

Германската политика не бива да разрешава на Путин да прокарва тези свои тълкувания. Защото, ако го допусне, това всъщност ще означава, че официално се съгласява с действията на руския президент и дори му помага да разшири възможностите си за атаки срещу германския суверенитет. Това трябва да стане ясно на всички онези представители на германското правителство и на политическите партии, които смятат, че късогледото премълчаване или омаловажаване на подобни нагли посегателства срещу правото би могло да склони Путин към някакво сътрудничество или пък към определени икономически услуги. Вярно е точно обратното. Тъй че всеки, който държи на безспорно необходимото сътрудничество с Путин, всъщност не би трябвало да се свени да разговаря с него в прав текст.

Йорг Химелрайх е доктор на юридическите науки и преподавател във Висшето училище по търговия в Париж.