Унгарските фалити се задават
13 юни 2012
Взетите кредити са всъщност не само в швейцарски франкове, но и в евро или японски йени. По данни на унгарското правителство кредитните договори са точно милион - в страна с 10 милиона жители. Повечето кредити са взети между 2006 и 2009 г., когато този вид сделки изглеждали изгодни. Кредитите в местна валута не привличат интерес, тъй като лихвите са високи - до десет и повече процента, докато заемите в швейцарски франкове са с лихви между едно и три на сто и много банки препоръчват на клиентите си да вземат точно такъв кредит.
Сред институциите, предлагащи такива кредити, наред с най-голямата унгарска банка OTП, са и редица дъщерни фирми на чуждестранни банки - германски, австрийски, италиански. Подобно на мнозина свои сънародници 55-годишната Едит Гярмати решава да се възползва от изгодните предложения и през април 2008 взема кредит от над 4 милиона форинта, което към момента се равнява на 16 000 евро. С парите купува след смъртта на мъжа си малък панелен апартамент в град Кечкемет, недалеч от супермаркета, в който и до днес работи.
Първоночално всичко изглежда розово
Без кризата на финансовите пазари сделката положително би излязла изгодна. Но откакто бъдещето на единната европейска валута изглежда несигурно, интересът към швейцарския франк расте все повече. А когато търсенето на една валута се увеличава, расте и курсът - франкът е поскъпнал с над 50% от 2008 до днес. Изгодните преди кредити стават все по-скъпи, погасителните вноски скачат.
Едит Гярмати плащала първоначално по 28 000 форинта месечно, днес вече дължи по 48 000. Парите се удържат автоматично от заплатата й и това, което остава, са 1000 форинта, или около 3 евро. Единственото спасение за семейството са помощите, отпускани на дъщерята, останала без баща.
Подобна е съдбата и на десетки хиляди други унгарци, решили да си закупят собствено жилище. И тъй като те често купуват на кредит, много от жилищата и къщите са вече ипотекирани. Заради изоставането с вноските в края на май над 100 000 жилища са отнети принудително от банките.
Управляващите се опитват да предотвратят най-лошото
През последните две години национално-консервативното правителство предприе някои опити за смекчаване на ситуацията. От 2011 насам могат да бъдат изземани не повече от три процента от жилищата годишно - което все пак са 4 000 имота, чиито собственици могат отведнъж да се окажат на улицата. Същевременно правителството осигури на задлъжнелите възможността да погасят преждевременно задълженията си до февруари тази година при обменен курс от 180 форинта за един швейцарски франк. Предложението наистина е примамливо, тъй като пазарната цена тогава беше между 240 и 250 форинта. 170 000 души успяваха да се възползват от закона, но всъщност той помага само на онези, които могат да изплатят цялата сума наведнъж.
За Едит Гярмати разрешението на проблема е във въведената "обменна бариера", която позволява на длъжниците да изплащат в продължение на пет години вноските си по изкуствено занижен курс от 180 форинта за франк. Разликата трябва да бъде покрита по-късно, допълнителните лихвени разходи се поделят между банките и държавата. Този начин на плащане би трябвало да помогне на около половин милион души. "Мерките на правителството са правилни, но много по-важно би било да се създаде подходяща законова рамка за предоставянето на кредити", казва един унгарски финансов експерт, който предпочита да не бъде назоваван.
Очевидно става дума и за правото на банките да променят едностранно съдържанието на договорите за кредит. Тъй като мнозина днес страдат не само от високия курс на франковете, но и от това, че процентът на лихвите им се е покачил. Ограниченията за размера на лихвите в Унгария влязоха в сила едва от 2010.
Не само законодателят носи вина - казват наблюдателите, които упрекват банките, че при сключването на кредитния договор в чужда валута не са разяснили в достатъчна степен рисковете за клиентите. Съответните пасажи в договорите са напълно неразбираеми за непосветените. Освен това много банки изобщо не са проучили платежоспособността на клиентите си или пък изкуствено са завишили цената на недвижимия имот, казва Гюла Барабас, представител на Дружеството за защита на потребителите.
АГ, ДПА, ЦО, КК, Б. Михайлова, Редактор: Б. Узунова