Тънката игла на Еврокомисията

Ако човек си даде труда да прочете целия документ за България, ще остане с впечатлението, че Еврокомисията и българските власти на равна нога обсъждат технологически въпроси по хода на съдебната реформа в страната. Текстът звучи технократски и скучно, авторите му предпазливо заобикалят всякакъв намек за политически оценки, а формулировките им понякога са толкова обтекаеми, че не се разбира дали отправят критика или похвала.

Тихо и безболезнено

То, впрочем, така и трябва и да бъде, защото докладът е технически - политическите оценки ще дойдат едва през лятото в същинския и по-обширен документ на ЕК. Не случайно по време на пресконференцията Марк Грей упорито отбиваше всякакви опити от доклада да се извлече политически релевантно съобщение. „Ние не оценяваме работата нито на настоящото българско правителство, нито на премиера, нито на отделни министри”, каза той в отговор на въпрос за задоволителността на борбата срещу престъпността и корупцията, която води кабинетът Борисов.

Подобна свръхпредпазливост Еврокомисията проявява и в интерпретацията на - общо-взето - единствения конкретен пример в доклада: казуса „Красьо Черничкия”. За разлика от България, където въпросният деец всеобщо се смята за виновен, авторите на доклада нито споменават името му, нито се ангажират с позиция за нечие виновно поведение. Те просто изброяват „твърденията за търговия с влияние и корупция”, мерките на българските власти и подадените оставки в съдебната система. И това не е само криво разбрана политическа коректност.

Тук отново се натъкваме на една от големите „тайни” за успеха на европейското обединение. Евросъюзът е организация на тихото и делово говорене, европейският дискурс по замисъл е технически и скучно-приспивен. Защото, за да функционира тази изключително сложна система от 27 суверенни държави, най-важното е да се избягват обертоновете и причиняването на болка, да се предотвратяват скандалите, а общата политика да се провежда „подкожно” - именно с помощта на тънките като косъм и безобидни наглед иглички, с които е снабдена спринцовката на интеграцията. Точно в този смисъл междинният доклад спокойно и с много внимателно подбрани изрази изброява очакванията към България - това всъщност са и добре познатите на цялото българско общество цели, по които работят и трите власти в страната.

Няма оправия?

Още една от тайните на европейския успех се състои, впрочем, в конструирането на тристранен консенсус по такива ключови за една държава въпроси - консенсус между Брюксел, съответното национално правителство и мнозинството от населението. В случая и трите страни са съгласни, че:

- в България на конституционно равнище трябва да се осигури независимост и добра отчетност на съдебната система;

- съдебните процеси в страната се нуждаят от повече прозрачност и ефективност, сиреч - от по-добра законова уредба и от задълбочаване на реформата в съдебната система;

- голямата корупция трябва да се овладее незабавно и да се предотвратява в бъдеще, включително на местно равнище;

- нужни са още усилия и прозрачност в борбата срещу организираната престъпност и тежките престъпления.

Звучи логично, правилно и неособено сензационно. Тъкмо за това и става дума. Защото улисани в перманентните скандали, хората в България не само губят представа за реалните успехи и недостатъци във всекидневието на съдебната система, но сякаш изпадат и в някаква апокалиптична апатия под мотото „Няма оправия”. А оправия има, но напредъкът е бавен, труден и скучен.

Автор: Александър Андреев, Редактор: Даря Попова-Витцел