Тъмното минало на Германия в Африка
Геноцидът винаги е геноцид. Или има и изключения? В случая с изтреблението на арменците германските депутати сравнително лесно се обединиха около това понятие. Мнозинството, с което приеха съответното решение, беше голямо, осъждането на Османската империя – единодушно. Та нали ставаше дума само за Турция! Възмутен, турският президент Ердоган заяви, че Германия била последната страна, която имала правото да съди другите за извършен геноцид. Първо трябвало да се замисли над извършеното унищожение на повече от 100 000 души от племената Хереро и Нама по време на германското колониално владичество в Югозападна Африка.*
За съжаление Ердоган е прав. Малко неудобно е, че Германия досега не е направила недвусмислена декларация по въпроса, призна президентът на Бундестага Норберт Ламерт. При това процесът на преосмисляне на това минало отдавна е започнал. Изоставено е вече и старото разбиране, че понятието "геноцид" може да се използва само за събития, станали след влизането в сила на съответната Конвенция на ООН от 1951 година.
"Първият геноцид на 20-ти век"
Основният принцип, върху който се градят днешните германо-намибийски отношения, гласи: "Унищожителната война в Намибия, водена между 1904 и 1908, представлява военно престъпление и геноцид." Това изречение е част от официалната външна политика на германското правителство и е залегнало в основата на водените в момента преговори за помирение и обезщетяване на Намибия.
Те би трябвало да приключат до края на 2016. Най-късно през 2017, но още преди насрочените за тогава парламентарни избори, германското правителство ще излезе с официално становище по въпроса за геноцида, включващо и извинение към близките на жертвите.
Сега историците ще трябва да уточнят кое престъпление да влезе в историята като "първия геноцид на 20-ти век": дали изтреблението на арменците в Османската империя, или германският кръстоносен поход в Югозападна Африка.
В самата Намибия далеч не всички източници са добросъвестно проучени. Така например се води ожесточен спор между учените за това колко точно хора са били убити, с каква цел и по чия поръчка. Възможно е например да се окаже, че става дума за доста по-малко от 100 000 жертви. В крайна сметка войските на кайзера са били прекалено зле въоръжени и немотивирани по времето на африканския си поход. А "великият генерал на германския кайзер", както тогава е наричан Лотар фон Трота, дал заповедта за унищожението, без да е имал съответен мандат от кайзера и канцлера.
Вина не се изкупва (само) с пари
Но това е спор между историци, който няма връзка с въпроса за справедливостта към жертвите. Извършените престъпления са подробно документирани в архивите и вината за тях не е изкупена и до днес. Сметката на всички досегашни германски правителства да се опитат да забравят миналото, подпомагайки Намибия с щедри помощи за развитие, просто не излезе. Защото отвръщането на погледа от тези престъпления е недостойно и непочтено.
Да се надяваме, че тези времена вече са отминали. Сега предстои да бъде решен и въпросът за обезщетенията, макар че той е свързан с редица трудности. За разлика от жертвите на Холокоста през Втората световна война, днес няма живи наследници на жертвите в Африка. А многонационалната държава Намибия не би желала евентуалните индивидуални репарации да разпалят етническа завист и конфликт. Активисти на племето Хереро обаче се оплакват, че на техния случай не се обръща достатъчно внимание и заплашват, че ще подадат жалба до съда в Хага.
Темата продължава да поражда напрежение, независимо от конструктивната и приятелска атмосфера на преговорите между Германия и Намибия. Сметките обаче още не са изчистени, а Германия е длъжна да представи извинението си – официално, достойно и правдиво. Колкото по-бързо, толкова по-добре.
*Точни данни за броя на жертвите няма. Предполага се, че общият брой на убитите е между 75 000 и 95 000.