Туск и "лемингите"

„Избран, но победен”, написа полският вестник „Жечпосполита” след като премиерът Доналд Туск спечели вътрешнопартийния избор срещу опонента си Ярослав Говин. Според проучвания на общественото мнение, в момента Гражданската платформа на Туск получава едва 22% подкрепа, докато национал-консервативната опозиция на Ярослав Качински се радва на цели 35 процента. Туск тъпче на място и трябва да предприеме нещо, ако иска да оцелее, смята коментаторът на „Франкфуртер Алегмайне Цайтунг” Конрад Шулер:

„Напоследък Туск по-скоро бяга от конфликти, той някакси е свил платната. Тъкмо прибраните платна са запазената му марка в момента. През 2007 година той спечели изборите с проект за реформи, а в момента изглежда като капитан на кораб без компас. След четири години икономически застой доверието към него силно пострада, а когато миналата година Туск все пак събра сили за една реформа и прокара спешно необходимото повишаване на пенсионната възраст, избирателите още повече се разочароваха. Оттогава насам Туск се пази от реформи и вече не иска да чуе дори за намаляване на дефицита. Всъщност, нито една от партиите (лява или дясна) в Полша не агитира за някакви реформи. Никой не смее да опровергае онова, което навремето самият Туск с ирония беше казал за политиката: че тя сякаш винаги трябва да „пуска от чешмата само топла вода”. Всички явно се боят от студения душ на рефромите.

Поколението "Барби и Кен"

От известно време насам в Полша си проправя път едно ново означение - „леминги”. Националистическата десница с ирония нарича по този начин либералните избиратели на Туск. Десницата откровено се подиграва на тази „златна младеж” от годините на икономическия възход, на тези градски „Барбита и Кенове”, които мислят единствено за смартофони, Икеа и далечни пътешествия. А в цялата си наивност не виждат, че вечните врагове Москва и Берлин продължават да кроят пъклени планове, застрашаващи Отечеството.

Тази карикатура не отговаря на истината дотолкова, доколкото Ангела Меркел и Владимир Путин не подготвят някаква нова, тайна подялба на Полша. Вярно е обаче, че в Полша действително израснаха нови поколения, които не помнят войната, националсоциализма и комунизма и на които им е писнало от бойните възгласи и родолюбивата жертвоготовност на бащите им. Тези млади хора, които печелят добре и мислят прагматично, изобщо не се палят толкова по "Бог, чест и Отечество", колкото по-възрастните. И тъкмо те гласуват за Туск. Той пък от своя страна гледа да не ги облее със студения душ на реформите и откликва на техния консуматорски порив – без да мисли за посоката.

В европейската си политика Туск също флиртува с Барби и Кен. В началото на мандата си той искаше да въведе еврото още през 2012 година, наскоро обаче каза, че това няма да стане преди 2020. Всъщност премиерът гледа просто да избегне неприятностите, които ще му отвори курсът към икономии – не случайно наскоро той отмени частично законовото ограничение върху бюджетния дефицит. Тъй че в момента и дума не може да става за спазване на Маастрихтските критерии.

А тъкмо Туск би трябвало да мисли другояче. И той, и редица други полски политици многократно са повтаряли, че тяхната страна, която в продължение на две черни столетия е била играчка не само „в Божиите ръце”, но и в ръцете на съседите си, може да се превърне в равноправен субект на международната политика единствено ако проникне във вътрешния кръг на ЕС – тоест, в еврогрупата. Само при това положение Полша, шеста сред най-големите страни в ЕС, за пръв път ще получи възможността да бъде не играчка в нечии ръце, а уважаван играч на европейския терен. Тази възможност в момента постепенно се стопява, но вината не е само на Туск.

Лицемерна обич

Поляците познават света отвъд своята граница едва съвсем отскоро, пише по темата агенция ДПА. Мнозина от тях изобщо не са се качвали на самолет, а медиите пък почти не се интересуват от ставащото по света.

Вярно, в Полша обичат Европа, ала най-вече поради това, че отпуска милиарди на Варшава. Стане ли обаче дума за отговорности или разноски – например за опазването на климата – тогава всички мислят само как да бавят топката или да наложат вето. "В Полша възприемат външния свят, мислейки само за себе си”, посочва ДПА.

АГ, ФАЦ, ЗЦ, ДПА / А. Андреев; Редактор: Е. Лилов