Три години от атентатите в лондонското метро

Четиримата главни извършители на атентатите от юли 2005-та година са вече зад решетките с доживотни присъди. Срещу помощниците им беше организиран втори процес, който все още продължава. Първоначалният замисъл бил за атeнтат върху някоя от забележителностите на британската столица. В крайна сметка обаче терористите решили да атакуват метрото.

През последните три години британската полиция успя да предотврати цяла поредица от атентати

Само преди година беше осуетен опит за взривяването на обичан клуб за танци в Лондонското сити, както и на летището Глазгоу. Пред съда са изправени и организаторите на серия от атентати върху самолети, извършващи трансатлантически полети. Целта им е била да взривят самолетите с течности, убивайки хиляди души.

Оттогава насам важат строгите правила за забрана на течности в ръчния багаж. Засиленият контрол върху ислямистките кръгове от страна на британската полиция и тайните служби, най-вече чрез шпиониране на електронната поща и разговорите по мобилни телефони на заподозряни доведе до предотвратяването на нови атентати през последните три години.

Опасността остава

И макар в направен през пролетта анализ да е записано, че опасността от тероризъм е по-скоро латентна, британският премиер Гордън Браун заложи дори политическото си бъдеще, за да наложи закон, според който заподозрeните в тероризъм лица могат да бъдат задържани 42 дни без конкретни доказателства.

Експертите по сигурността се опасяват най-вече от това, че повечето от заподозрените и извършителите на атентати са с британско гражданство, и са вече второ поколение имигранти, израстнали във Великобритания.

Британското правителство отпусна досега близо 12 милиона паунда, за да противодейства на ислямисткия уклон

в самите мюсюлмански общини. Някои от техните представители са също изплашени от опасните тенденции сред младите хора:

"Ние се страхуваме от нарастващото лошо влияние върху нашите млади хора, което идва отвън и вече е покълнало на наша почва",

казва Куршид Ахмед от една от мюсюлманските общини в Лондон и разказва ужасен следния пример с момче, което се обърнало за помощ към лондонски бизнесмен-мюсюлманин. Момечето казало:

"Можеш ли да ни помогнеш?" Бизнесменът попитал, за какъв хуманитарен проект става дума. Тогава момчето обяснило: "Аз и моите приятели се завърнахме наскоро от Пакистан и искаме да взривим една болница тук."

Подобни истории показват едно, че опасността от тероризъм не е отминала и че отчуждението и готовността за насилие сред младите мюсюлмани във Великобритания може да се превърне в трудно разрешим проблем.