Това й трябва на Европа

От създаването си до разширяването на изток Европейският съюз се формира по подобие на империята на Карл Велики. Ядро и мотор на Европа са Франция и Германия, от Елба нататък е вражеска територия, Дунавът не води до никъде, а Великобритания се явява чуждо тяло. И до днес най-важните европейски органи се намират в Брюксел, Страсбург и Люксембург, т.е. в сърцето на стара Франция. Независимо обаче дали старите европейци го искат или не, центърът е на изток.

В полза на Източна Европа

Всъщност като геополитически модел империята на Карл Велики вече се е изчерпала. За нов организаторски модел, най-вече покрай източното разширяване на ЕС, отлично може да послужи създадената след нея Свещена римска империя, основана през 962 година. Западноевропейските евроскептици със сигурност биха погледнали критично на сравнението между Европейския съюз и старата империя. Все пак тя е известна със своята нефункционалност и необозримост. За историците и политолозите от Източна Европа обаче точно това е успокоителното - пред очите им стои идеалът за космополитното многообразие и политическа либералност.

Именно на източноевропейците империята предлага сценарий, който е по-малко заплашителен за тяхната национална самостоятелност, отколкото представите на някои видни западноевропейци. Така например Йошка Фишер говори за европейска федерална държава, ръководена от германско-френско ядро. Само че не Съединените щати би трябвало да бъдат модел за Европа. Европа би трябвало да стане либерална империя - може би супер сила, но не и супер държава.

Ето, че има защо да се вгледаме по-внимателно в старата империя, ликвидирана преди повече от 200 години от Наполеон. Съвременниците й и следващите поколения не пророниха нито една сълза за нея - за тях тя бе по-скоро средновековна отживелица, докато в лицето на Наполеон те виждаха напредъка и бъдещето. На това мнение не повлиява дори обстоятелството, че империята на Наполеон се задържа само едно десетилетия, докато Свещената Римска империя съществуваше в продължение на столетия.

За да просъществува нашата европейска империя

И тъй като Европейският съюз отдавна е надхвърлил измеренията на западноевропейска супердържава, тайната за дълголетието придобива нова актуалност. Както отбелязва британският историк Нийл Фъргюсън - най-дълъг е животът на античната Римска империя, Византия и Свещената римска империя, съществували средно по над 800 години, а най-кратко са се задържали Наполеон, Хитлер и Сталин. Фъргюсън смята, че в случая става дума за закономерност - точно тези, които се опитват да наложат социална хомогенност и политическо еднообразие, тъй като държат най-много на централизираната власт и на тоталния контрол, не успяват да задържат дълго време господството си.

ЕС може да си вземе поука. Силата на старата империя е в многообразието и в относителната хлабавост, която отлично би подхождала и на днешна Европа, която определено има нужда от повече пространство и гъвкавост. Федералният корсет е твърде тесен за Европа и ето, че във времената на криза шевовете започват да се късат. Рим и Византия, Хабсбургите и старата империя са измеренията, в които би трябвало да се създава неосредновековната европейска империя.

АГ, ДПА, ВО, А. Позенер, Б. Михайлова, Редактор: М. Илчева