Терорът - заради Мохамед или заради политиката?

По този въпрос разсъждава Кевин Касас-Замора - бивш вицепрезидент на Коста Рика. Ето какво пише той на страниците на в. "Ди Велт":

В близост до Кота Нула - онова място, на което на 11 септември 2001 г. се сринаха кулите на Световния търговски център в Ню Йорк, е предвидено да се издигне джамия. Ще има и Ислямски културен център с помещение за молитви. Опозицията срещу тези планове е многопланова. Но дори умерените критици на джамията изхождат от два принципа, които са точно толкова съмнителни, колкото и здраво вкоренени.

Атентатите - чисто религиозен акт?

Първият принцип гласи, че обществената толерантност застрашавала свободата. Макар правната легитимация за джамията да е неоспорима, противниците й настояват да се избере друго място за нея, защото щяла да засегне и нарани чувствата на определена група от обществото. В правова държава, каквато са САЩ, обаче е лицемерно да се подкрепя законово едно право - в случая това е правото на свобода на вероизповеданията, а после да се ограничава практическото му изпълнение, защото една група хора щели да се почувстват засегнати.

Шумните искания да се спре проекта представляват също толкова голяма заплаха за свободата, колкото забраната със закон. Ако на мюсюлманите действително не им е разрешено да издигат свои ислямски домове в близост до Кота Нула, то нека онези, които се чувстват обидени от въпросните строежи, настояват за промяна на законите. Демокрацията изисква тъкмо това. Второто неотговарящо на истината предположение се отнася до терористичните удари от 2001 година. Противниците на проекта искат да го спрат, защото той щял да е отстъпление пред извършителите на престъплението. Зад това се крият съжденията, че терористичната атака е била чисто религиозен акт на насилие, и че привържениците на тази религия си заслужават орязването на дадените им от конституцията права.

Премълчаваната вина на политиката

Същинският проблем обаче се крие другаде. Ако на терористичното нападение не се придава изцяло религиозен смисъл, се посяга на едно табу: нападенията бяха в основата си политическо послание. В дъното му стоят решения на американското правителство, следвани в продължение на години - като например поддържането на отношения с корумпирани и авторитарни режими в Близкия Изток. Всеки опит дебатът за 11 септември да се отбие от обичайния коловоз на изцяло теологическа интерпретация, се заклеймява като вражески и непатриотичен. Публичният дебат в САЩ систематично пропускаше възможността сериозно да разгледа политическите аспекти, криещи се зад терористичния акт.