Тероризъм срещу гражданските свободи?

Два дни след атентатите в Париж кабинетът на Бойко Борисов обяви, че спешно ще приеме отдавна обсъжданата нова „Стратегия за противодействие на радикализацията на тероризма (2015 – 2020 г.)“. Задачите й са предприемането на мерки срещу радикализирането на граждани и групи в обществото, пресичане на терористичната дейност и минимизиране на последствията от нея. За целта поредната стратегия предвижда изграждане на система за ранно сигнализиране на екстремистки прояви, която включва използването на информатори - „служители на първа линия“ - като полицаи, учители, здравни и социални работници, както и „подаване на сигнали“ от граждани и близки на застрашени от радикализация лица. Авторите на документа отчитат, че крайната бедност и социалната изолация, с които се характеризират някои общности в страната, увеличават уязвимостта им към радикални религиозни или други идеологии, а значим рисков фактор в средата за сигурност са възможностите за пропаганда по интернет. В стратегията е предвидено изграждане на интегрирана национална система за видеонаблюдение, както и единна електронна система за регистрация на гости в местата за настаняване.

„Сигурността преди всичко“?

Впрочем под мотото „Сигурността преди всичко“ министърката на туризма Николина Ангелкова вече обяви, че от догодина полицията и данъчните ще узнават тутакси всичко свързано с хората, които се регистрират във въпросните места за настаняване – имената им, откъде идват, домашните им адреси, целите на тяхното пътуване, дали са сами или не, кой точно ги придружава и т.н. Министърката успокои, че освен със сигурността новата мярка е свързана и с осветляването на доходите, а събираните данни ще бъдат защитени по Закона за личните данни.

Поредното презастраховане на специалните служби щеше да мине почти незабелязано, ако успоредно с него парламентът не беше гласувал промени в Закона за кредитните институции, които влизат сила от първия ден на 2016 г. и според експерти силно редуцират режима на банковата тайна. Промените дават право на БНБ да изгради и поддържа информационна система за титулярите и номерата на личните им банкови сметки, като достъп до тази досега конфиденциална информация ще имат съдебната власт, полицията, дирекцията "Борба с организираната престъпност" на МВР, ДАНС, НАП и Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество – все ведомства и служби, за които незаконното изтичане на данни е по-скоро правило, отколкото изключение. Мега-регистърът на БНБ ще позволи и взаимен обмен на банкова информация със страните от ЕС и САЩ.

Свободата на първо място

Новите мерки в борбата срещу тероризма по същество са почти излишни допълнения към съществуващите и сега Закон за мерките срещу финансиране на тероризма, Закон за мерките срещу изпиране на пари, Закон за отбраната и въоръжените сили, актуализираните наскоро антитерористични текстове в НК. Правното нормативно презастраховане на властта и специалните служби обаче води до поредните ограничения на личните права и свободи на гражданите. Според нашумелия напоследък в социалните мрежи блогър и адвокат Николай Хаджигенов, разумна граница между мерките за сигурност и гражданските свободи не може да съществува, тъй като свободата е винаги и единствено на първо място. Юристът припомня, че властите в България масово злоупотребяват с подслушването и следенето, макар според статистиката на МВР разкриваемостта на престъпленията да е под 2 на сто, а до съдебната зала да достигат едва под 5 на сто от събраните със СРС-та данни.

„За съжаление България отдавна притежава характеристики на полицейска държава и днес това не се е променило - тихомълком продължават да се приемат изменения на текстове в закони за следене, като всичко е с единствената цел да се упражнява масиран контрол върху гражданите“, казва адвокат Хаджигенов пред Дойче веле. Според него страната дори е прескочила стадия на полицейската държава и отново се връща направо в тоталитарните времена. „МВР и прокуратурата са безконтролни и се използват за изпълнение на различни поръчки. По южната граница е издигната ограда и там, още отпреди атенататите в Париж, се стреля на месо. Провал във всяко отношение търпят и мерките по сигурността - справка: атентатът на летище Сарафово през юли 2012 г. Независимо от заплахите обаче, правата и свободите на гражданите са върховна ценност, която по никакъв повод не бива бъде накърнявана“, е категоричен юристът.

Най-краткият път към тиранията

Непосредствено след атентатите в Париж френският президент Оланд въведе извънредно положение за срок от 3 месеца, което дава право на властите да извършват обиски в частни домове без съдебно разрешение, да налагат полицейски час, да ограничават публичните събирания и движението на хора, дори и да контролират печата. По този повод испанският в.“Ел Мундо“ веднага отбеляза, че макар приоритетна, сигурността на гражданите не трябва да засяга техните демократични свободи. „Нужно е да се намери балансът. Важно е хората да съхранят своите ценности и стила си на живот. Ако това не се случи, джихадистите вече са спечелили“, коментира вестникът.

В читателска дискусия по страниците на „Интернешънъл хералд трибюн“ американският адвокат Роджър Шварц, чиито близки са загинали в концлагера Аушвиц през Втората световна война написа, че поправките или евентуално частично суспендиране на конституцията в името на борбата срещу тероризма е една от най-големите заплахи за свободното общество и тя е почти толкова голяма, колкото и самият тероризъм. „Ако разрешим на властта да нахлува в личното ни пространство, да извършва обиски, като пренебрегва законните процедури, ние вече сме поели по най-краткия път към тиранията“, пише американският юрист.

Сигурност или представа за сигурност?

Докъде може да стигне затягането на мерките по сигурността в България? В състояние ли са властите да опазят огромните масиви от лични данни от изтичането им към престъпния свят или от опасността те да бъдат използвани за икономически и политически натиск? Наистина ли специалните служби смятат, че терористи не могат да си купят безпроблемно нужната информация или да я придобият директно през интернет, след като хакери можаха успешно да блокират ключови сървъри на държавата в дните на местните избори? В името на какво точно българите са принуждавани да пожертват значителна част от личните си и граждански свободи – на сигурността или на нечии представи за сигурност? Въпроси, чиито отговори в една от най-корумпираните и бедни европейски държави могат да прозвучат особено обезпокоително.