Страхът на мюсюлманите от ада

Той страдал от нарцисизъм, мания за величие, натрапчива невроза и параноя, не можел да търпи критика: в новата си книга публицистът Хамед Абдел-Самад рисува доста отрицателен портрет на пророка Мохамед. Подзаглавието ѝ "Да излезем начисто" ясно сигнализира каква е идеята на автора. Самият той е отраснал с исляма (баща му бил египетски имам), поел е тази религия с всяка пора от тялото си, разтворил се е в нея – и накрая все пак се е откъснал. Тази лична история Абдел-Самад разказва още в първата, в най-интимната си книга "Сбогуване с рая".

А сега е стигнал до Мохамед. "Да излезем начисто – това не означава, че обругавам пророка", казва Хамед Абдел-Самад в интервю за Дойче Веле. Авторът е категоричен, че с книгата си не иска да накърни ничии чувства, че няма за цел да натрапва някому своя възглед за Мохамед. Единственото му категорично желание звучи така: "Искам на всекиго да бъде разрешено да критикува Мохамед, дори когато критиката е полемична или ангро, дори когато е несправедлива."

Недостатъците на пророка Мохамед

Авторът припомня, че почти всички исторически личности подлежат на критика, единствено пророкът на мюсюлманите - не. С новата си книга той иска да промени именно тази нагласа. И да тласне напред теологичната дискусия около биографията на Мохамед. "Пророкът и Коранът не могат да се поставят под въпрос. Ако приемем тази недосегаемост, ние просто няма как да ги изучаваме с критичен поглед", казва Абдел-Самад, който изкарва на позиции направо тежката артилерия.

Към изброените недостатъци, които открива в характера на Мохамед, той добавя и други: женомразство, проблеми със собствената идентичност и произтичащото от тях неутолимо желание да отправя послания към хората. Авторът твърди, че някои от пластовете в Корана произтичат тъкмо от психическите проблеми на пророка: "Той гениално съумява да придаде тежест именно на такива текстове, които пасват към собствените му вътрешни и външни конфликти. Така тези текстове се превръщат в негови собствени, независимо откъде произхождат първоначално", обяснява ислямоведът.

Нима Коранът наистина е просто резултат от личностните проблеми на Мохамед? Подобна теза звучи доста смело. Тя говори колкото за пророка, толкова и за своя автор Абдел-Самад. Защото и той има зад гърба си определени травми, включително и с исляма. От автобиографията му научаваме, че неговата връзка с религията е била трудна. Навярно тъкмо поради това Хамед Абдел-Самад сглобява по нов начин наличните информации за живота на пророка. А животът на Мохамед в определени периоди и до днес крие много тайни – също както биографията на Христос. Тъкмо тези неосветлени периоди позволяват на автора да тълкува биографията на пророка в светлината, която е избрал. Абдел-Самад борави с оригиналните източници на ислямското вероучение, но подхожда към тях с метода на деконструкцията. Привържениците на този метод смятат, че всеки текст може да се разглоби и да се сглоби отново по друг начин, а така от текста може да се извлекат всевъзможни съобщения.

Ето защо на портрета на Мохамед, обрисуван от Абдел-Самад, не могат да се противопоставят категорични възражения. И обратното: няма как да кажем, че авторът е прав в своята трактовка на живота и проблемите на пророка. Можем обаче да предположим, че психологическите травми, които Абдел-Самад приписва на Мохамед, са подбрани от автора с определена цел. В списание "Шпигел" ислямоведът Даниел Бакс обвинява Абдел-Самад, че просто продължава онази инерция, по която чак до Просвещението европейците описват Мохамед като отрицателна фигура: "Неговата книга се вписва в дългата поредица писания, които представят мюсюлманския пророк в отрицателна светлина", пише Бакс.

За да не останат грешници

Факт е, че книгата описва Мохамед в негативна светлина. Нека да добавим, че Абдел-Самад на няколко пъти участва в мероприятия на популистката партия "Алтернатива за Германия", която е известна с острите си критики срещу исляма. В същото време книгата му стриктно изпълнява онази цел, която декларира в подзаглавието: да се излезе начисто. Начисто с една религия, която поставя своите следовници под силен натиск. Например – принудата да се молят по пет пъти на ден, за която пише Абдел-Самад. Този ритуал навярно дава религиозна опора на мнозина мюсюлмани, казва авторът в интервюто за Дойче Веле. И добавя, че лично той се бил изправил на ръба на отчаянието под натиска на тази принуда: "Да се молиш по пет пъти на ден – това си е като военен парад. Трябва да демонстрираш, че си в бойна готовност, че не си дезертирал. Повечето мюсюлмани се подчиняват безропотно на този контрол. Това обаче води до страхове, до тревоги, до съмнения дали си на висотата на изискванията на пророка. Много мюсюлмани ужасно се страхуват, че може завинаги да останат грешници."

Самият Хамед Абдел-Самад като дете винаги ужасно се страхувал, че не изпълнява както трябва религиозните си задължения и ще върви в ада. "И не бях само аз", припомня той.

Тъй че книгата му наистина е най-вече излизане начисто. Преживяно мъчително, с горчивина. Никой не е длъжен да приема заключенията на Абдел-Самад за характера на пророка, пък и сигурно скоро с аргументи ще му възразят други автори. Тъкмо така обаче ще възникне дискусията, към която той се стреми. Защото напредничавата цивилизация се ражда именно в условията на мирните дискусии.