Случаят Пенгезов или как се създава народ от Андрешковци

Това е случай-емблема. Пример, символ, метафора, ако предпочитате. На опитна наглост, загърната в тогата на нездрава, корумпирана среда и политическо задкулисие.

Името на висш магистрат се появява отново и отново, за кой ли път през последната година, в контекста на делото “Октопод” и в знакови скандали, свързани със злоупотреба със служебно положение.

“Комисията по корупция на съвета не намери основание да накаже председателя на Софийския апелативен съд Веселин Пенгезов и Иван Димов за връзки с "октопода", съобщава през май Дарик радио.

Градацията “слух-намек-обвинение”

“Магистратът попада в полезрението на МВР с контактите си с определени лица, което е недопустимо за служител от съдебната система", казва Цветанов още през март, цитиран от "24 часа". Министърът отказвa да назове публично името, но твърди, че имат СРС-та срещу него, а информацията ще стане известна в хода на съдебния процес.

Днес отново валят намеци, но случаят хич не е прост. Ако слушаме Цецо, МВР са е свършило перфектно работата по залавянето на октопода, а съдът… Ако се вслушаме в гласа на юристите - не може да се съди от телевизора и без доказани обвинения.

Сменената мярка за неотклонение - от страна на САС - от задържане под стража на домашен арест за най-големия “октопод”, предизвика вътрешния министър да направи тревожни внушения. А именно, че "съдиите са подложени на огромни изкушения" и "когато шумолят парите, нещата се променят в друга посока".

Софийският апелативен съд излезе със специална декларация, подписана от Пенгезов, че "съдът работи единствено по закон и доказателствени материали. За него не са от значение изрази като "знакови фигури", както и прякори, наименования на полицейски акции или публични изявления, насочващи общественото мнение в една или друга посока.”

В ефира на бТВ магистратът обяснява:

“Отново искам категорично да заявя, че такова поведение е недопустимо в една европейска правова държава, каквато България претендира да е. Във всички случаи, когато има данни за извършено престъпление, в случая явно се намеква за подкуп, компетентните органи са длъжни да започнат разследване, защото никой не е застрахован от наказателното преследване. Към момента нямаме данни да е започнало разследване.”

Белият дом между Панчарево и Бистрица

Патосът малко намалява, защото журналистите искат да си изяснят досадния случай с палатa в Бистрица, копие на Белия дом (!), за който се твърди, че e собственост на дъщерята на магистрата. "Дъщеря ми не притежава никаква собственост на територията на България, нито извън България. Никога не е живяла в палат. Няма нищо общо с тази сграда. (...) Търси се под вола телe”- декларира влиятелният магистрат.

После обаче се оказва, че има обща логическа верига, простичка като стария тест “ловец-заек-пушка”. Белият дом е собственост на строителна фирма „Средец” АД. Справка в търговския регистър ДАКСИ показва, че 25-годишната адвокатка Анна Пенгезова е член на борда на директорите на дружеството. Тя е влязла в него по времето, когато за окончателно разглеждане в Софийския апелативен съд са депозирани делата на шефа на фирмата - Венцислав Стоев, срещу негова бивша съдружничка. По това време бащата Пенгезов вече e председател на САС. „Не живея в нея и не знам кой я е взел под наем”, казва пред медиите дъщерята на магистрата. От разговора на Пенгезов с журналистите от бТВ става ясно, че Венцислав Стоев, собственик на фирмата “Средец” АД, му е състудент и са приятели. Пенгезов не знае, че Стоев има такава фирма, а за делата - съвсем не знае. Признава, че живее в имот на приятеля си срещу наем от 900 лева.

Името на Пенгезова нашумя и в друг скандал: в началото на годината стана ясно, че младата жена е придобила право на строеж в Приморско за жълти стотинки. Това отново няма общо със статута на нейния баща.

Дербито “право и ред”

Хората от месеци следят дербито полиция - съд, които си разменят удари под кръста. Депутати от опозицията обвиняват вътрешния министър, че е допуснал сериозен брой случаи на полицейско насилие. Сред така наречените “обикновени хора” се зараждат нездрави санкюлотски настроения. И как иначе, когато всеки ден снимки на палати и имения се редуват с драстични взаимни обвинения между представителите на различните видове власт. В това време държавната администрация плаши със строги санкции и тези, които си плащат задълженията към нея, сякаш никога не е чувала за конституция и закони.

През февруари тази година в. "Капитал” писа следното: “Нападките имат двоен негативен ефект - създават чувство за недосегаемост сред наистина корумпираните, а в същото време обиждат почтените и честни магистрати, които все по-трудно ще намират смисъл да продължат да правораздават. А както знаем добре, когато отвратените си тръгнат, ще останат само отвратителните.”

Нападки в ефира.

Независимата съдебна система, в която работят и много качествени хора, трябва да намери начин да чисти своя облик сама, в противен случай лишава българските граждани от фундаментална опора и от всички разумни основания да спазват законите на страната. Тежко и горко на такава държава и нейните жители. Пак трябва да стават Андрешковци. Народ от Андрешковци е гъвкав и устойчив, разбира се, но е жалко на картата на Европа да има страна, в която живеят хора, чиято колективна цел е само да крият житцето и да оцеляват - в мирно време. И нищо повече.