След митингите в София и Пловдив

Анализ на Мирела Иванова:

В София и Пловдив се проведоха два големи, противостоящи митинга - в подкрепа на правителството и за оставка на правителството. По данни на МВР докараните от цялата страна симпатизанти на БСП и ДПС са наброявали около 50 хиляди души. Същата статистика сочи, че симпатизантите на ГЕРБ в града на тепетата са били около 15 хиляди. Цифрите предизвикаха светкавични реакции от страна на политическите лидери, които влязоха в режим на дълги обяснения и уточнения не само по отношение на числеността на привържениците, но и на полицаите, охранявали събитията.

Дебатът продължава и досега на всички нива - от дискусиите за избора на населените места през начините на придвижване до съучастието на младежките организации и тяхното наличие или отсъствие. Лидерът на ДПС Лютви Местан дори назова сумата от 51 хиляди лева, платена за извънредната влакова композиция, с която да пристигнат в София ангажираните активисти на Движението.

"Студена гражданска война"

Двата митинга уплътняват взаимоизключващите се политически гледища за бъдещето на страната: визията на правителството е да продължи да управлява въпреки нестихващите протести, а от ГЕРБ настояват за незабавни предсрочни избори. В София и Пловдив партийните лидери произнасят речи, които недвусмислено поставят акцент върху невъзможността и в бъдеще да се случи една по-широка управленска коалиция. Ситуация, точно определена от социолога Цветозар Томов като “студена гражданска война”.

Организирането и провеждането на митинги е традиционна и широко разпространена практика в развитите демокрации, прилагана обаче най-често в предизборна ситуация. В българския случай очевидно става дума за “извънконтекстуално” премерване на силите и затягане на партийните и симпатизантски редици.

Политологът Борис Попиванов вижда и един положителен факт - мирното протичане на двата големи митинга: “В крайна сметка какво по-нормално от това партиите да мобилизират своите привърженици и въз основа на тяхната подкрепа да правят политика? Въпросът на какво се държи демокрацията - на гласуващите или на негласуващите - е риторичен. Основанието да се управлява са гласовете именно на хора като тези от митингите в София и Пловдив”, казва политологът.

Митингите отминаха, остават въпросите

Остават обаче и множество не-риторични въпроси, които предстои да намерят своя разумен и неплощаден отговор - въпроси, които си задава голяма част от българското общество. Най-важният сред тях е: как това общество, разделено от патетичен партиен фанатизъм и всекидневни социални страхове, да продължи да живее като общност?

И накрая: не е без значение и изхарченият за пропаганда и партийно себедоказване финансов ресурс, който би могъл да послужи и за постигането на по-високи цели, за решаването на по-неотложни обществени проблеми.