Сладката звезда на германското кино - 70 години от рождението на Роми Шнайдер

По-късно е вече международна звезда, най-вече с френски кинопродукции. На 23 септември се навършват 70 години от рождението на Роми Шнайдер.

Актрисата почива вследствие на сърдечна слабост. Тогавашният й спътник в живота я намира мъртва в парижкото им жилище на 29 май 1982 година. Тя не е убита, както мислят отначало мнозина, сърцето й е прекършено от

многобройните удари на съдбата

както и от безмилостното ровене на медиите в личния й живот. Роми Шнайдер приживява не само тежки моменти, а и много радости в живота си, щастлива е от успеха си:

"На хората им харесваше, на публиката й харесваше, значи всичко беше наред! И на мен ми харесваше. Бях щастлива, бях принцесата пред камерата!"

В първите години на кариерата си Роми Шнайдер търси успеха, след серията за Сиси успехът сам идва при нея. Тя е сладката звезда на германското кино, танцува на филмови балове и се наслаждава на славата си. Но след време

славата се превръща в бреме

Роми напуска Германия и отива във Франция.

"Опитвах се да избягам не само професионално от постоянния натиск, а и от "малкия свят". Исках да се махна от все същите тези неща около мен, от все същите хора, не исках да се движа в този дяволски кръг, трябваше ми нов свят, нов живот."

Във Франция, в цяла Европа и дори в Америка тя действително се превръща в звезда, работи с режисьори като Лукино Висконти и Клод Соте, Клод Шаброл и Орсън Уелс. Изпълнителката на Сиси се превръща в призната актриса. Но Роми Шнайдер снима безкритично филм след филм, не подбира, разпилява се, раздава се. Снима се в масови продукци, за които днес никой не си спомня. Усеща се, но твърде късно:

"Не искам повече да отдавам цялата си сила и цялата си енергия на тази професия. Тя вече не ми е достатъчна."

За другото, за личния живот Роми Шнайдер няма талант. Многото й връзки обикновено са недълготрайни и завършват зле.

Медиите се ровят в личната й трагедия

В началото смята, че може да овладее темперамента си, да запази душевно равновесие.

"Вярно, че изпадам или в еуфория, или в безкрайна мъка. Затова на много хора сигурно им е трудно да живеят с мен или да работят с мен. Но понякога се опитвам да запазя контрол, да се въздържам, за да не отблъсквам или шокирам хората."

До 1982 година тя заснима близо 60 филма, участва в театрални представления, толк-шоута, фестивали, балове. Търси и същевременно отбягва публичността. Последните години от живота й са доста трагични, а поради ранната й смърт и до днес представата за нея се свързва с нещо мистично, недействително.