1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Скромният Запад и арогантният Китай

27 юли 2012

В момента Китай е на път да се превърне в най-мощната световна икономика. Въпреки това поне две тенденции оборват онези пророци, които вече отписват Запада, твърди френският политолог проф. Доминик Моази.

https://p.dw.com/p/15fGN
Снимка: Fotolia/philipus

Проф. Моази има предвид следните две тенденции: първо – този Запад, и най-вече Европа, постепенно се нагажда към предизвикателствата на азиатците. И второ – световната икономическа криза, чийто епицентър досега беше в Европа, вече се премества към страните, които досега бяха в мощен стопански подем.

Светът утре

Има огромна разлика между западния свят, където доминира страхът, и Азия, която е окрилена от надеждата. Дълго време Западът трупаше дългове, а Азия стряскаше всички с икономическия си бум. И до днес е така, но вече се появяват различни нюанси. На Запад страхът е дори по-голям, в Азия обаче надеждата отслабва, там постепенно се надига и съмнение. Инвеститорите започват да подсигуряват азиатските си проекти и сякаш се подготвят за един икономически по-уравновесен свят, в който ролите са по-равноправно разпределени между различни континенти и култури. В който Азия е настигнала Запада, Латинска Америка върви по стъпките й, Африка постепенно влиза във фаза на икономически растеж, а дори и Арабският свят с постоянните му революции се включва в световната икономика и преодолява чувството си за унижение, което, уви, е единственият емоционален мотор на арабските общества.

Новата скромност на Запада

Западът е на път да се нагоди към новите реалности в един свят, където неговата собствена роля вече не е доминираща, но все още има тежест, доколкото в основата й са универсални ценности. Три са „културните настроения”, които владеят света в момента: страх, надежда и унижение. Към тях се прибавя и четвърто – скромност. Днешният западен свят е скромен. Той силно се различава от едновремешния Запад. Днешният западен свят е силно редуциран и вече живее със съзнанието, че не е център на света – дори само поради това, че демографски съвсем отпадна от играта.

Symbolbild China Inflation fällt
Западът вече не играе главната роля, но дали бързо развиващи се страни като Китай са готови да я поемат?Снимка: picture-alliance/dpa

В началото на ХVІІІ-ти век в Европа живееха 20% от хората на земята, а през 2050 населението в целия западен свят ще съставлява едва 10% от човечеството. Западът е и силно фрагментиран. "Американският Запад" все по-бързо се отдалечава от "европейския Запад". Вече става дума не толкова за общи интереси и обща сигурност, колкото за култура, а в това отношение САЩ все по-категорично се ориентират към Латинска Америка и Азия, откъдето в страната прииждат огромни маси мигранти. (Колкото до "азиатския запад” – там Япония си остава единствен пример.)

Картина от бъдещето

Не е ли прибързано да се обяви, че Западът се завръща на сцената, след като и в момента икономиката на САЩ е нестабилна, Европа е разтърсвана от финансова криза, а Япония продължава да се намира в рецесия? Не – по няколко причини. В Европа, особено в Южна Европа, все по-видима става готовността да се учи от чуждия опит. Дори във Франция, която никога не е блестяла с особена скромност, се затвърждава убеждението, че – за да се оправи страната - е добре да взима пример и че невярно ще са нужни големи жертви. Европейците постепенно разбират, че в материално отношение доста време са живели далеч над възможностите си, докато в интелектуално, духовно и морално не са използвали дори малка част от капацитета си. Ето ви една картина от бъдещето: морална Европа се среща с декадентен Китай, където корумпираните елити са се хванали гуша за гуша.

В момента край нас възникват ясните контури на един многополюсен свят, където Западът вече не играе главната роля, но бързо развиващите се страни като Китай, Бразилия и т.н. още не са готови да я поемат. В историята останаха онези времена, в които Западът винаги отвръщаше на удара. Днес обаче скромното поведение може да стабилизира неговите позиции, особено по отношение на Китай, който в момента става едновременно и по-арогантен, и по-несигурен.

АГ, ДВ, ДМ, А. Андреев/ Редактор: Б. Рачева

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата