Скритите правила на китайците

От малки китайците знаят, че в страната им има един паралелен свят - този на неофициалния морал. Разбира се, никой не признава официално, че той съществува. Но всеки, който иска да постигне нещо в живота си, трябва да спазва правилата му. Така например за никого не е тайна, че за да станеш селски кмет, трябва да си купиш гласовете. Или пък, че училищата манипулират резултатите от изпитите, за да поддържат репутацията си на ниво.

За "второто ниво" на морала

Китайците си имат собствено название за "второто ниво" на морала - "скрити правила". Автор на понятието е историкът Ву Си. "Това е сложна система", казва той и дава следния пример: В миналото данъкът за хората от селските райони е бил официално 3,3 процента върху земята и реколтата. Действителността обаче е била съвсем различна - императорските служители, натоварени със събирането на данъците, взимали много повече от селяните. Немалка част от тези допълнения те използвали за закрепване на служебното си положение, давайки подкуп на свои колеги и шефове. Постепенно системата е стигнала и до най-високите етажи - в крайна сметка всеки е плащал, за да запази работното си място или пък да получи ново такова. Когато императорът се усъмнявал, пращал хора да направят проверка, но и те често бивали подкупвани, разказва Ву Си. Така корупцията от индивидуален подход се е превърнала в неписана норма и в колективното съзнание паралелно са заживели два свята - този на законите и този на тяхното погазване.

"Ядрото на днешната система е същото като в миналото", казва Ву Си. Единствената разлика се състои в това, че днес на мястото на императора стои партията. Някои от скритите правила, служещи на личното обогатяване, междувременно са отпаднали, но пък се възраждат в нови форми. Днес решаваща роля играе "червеното пликче" (хонгбао), в което е сложена сумата, гарантираща лоялността. Точно както и преди, сега системата би могла да бъде описана като "система в услуга на чиновниците" - групата, която взаимно се поддържа и покрива в стремежа да получи най-доброто за себе си.

Решение има, но за кого ли е изгодно то?

Средствата за справяне с проблема на "скритите правила" са ясни, казва Ву Си. Това са демокрацията, правото и прозрачността. Хората от по-ниските етажи и най-вече тези от селските райони трябва да се сдобият с възможността да протестират срещу неправомерното поведение на чиновниците. Потърпевшите би трябвало да могат да се обърнат към медиите или към депутата в своя избирателен район, вместо да изпращат петиции в Пекин, които така или иначе не дават резултат. Ву Си посочва също така, че в страната би трябвало да има функциониращо разделение на властите.

Все хубави съвети, но кой ли има полза от тях? Със сигурност не и тези, които имат думата в днешен Китай.

АГ, ДПА, ФАЦ, МС, Б. Михайлова, Редактор: М. Илчева