САЩ и Китай - врагове или приятели?

Бившият австралийски министър-председател Кевин Руд, който разбира много и от Китай, и от Запада, казва следното за възхода на Китай: "Ако Китай -вероятно след по-малко от десетилетие - стане първа икономическа сила в света, тогава за първи път след крал Джордж Трети начело на световната икономика ще застане една неговореща английски език, незападна и недемократична държава." А който държи световната икономика, той определя и правилата, показва историята.

Крал Джордж Трети е управлявал в края на 18 и началото на 19 век. Той е бил на власт цели 60 години, през които Великобритания е водила войни в цял свят, преживяла е революции, основала е десетки колонии и се е превърнала в икономическа сила. По същото време в Китай династията Цин вече залязва, а страната бавно, но сигурно, губи влияние и значение. Западните наблюдатели често забравят за този исторически паралел. В Китай обаче той е добре запомнен урок и мерило за страната - тя иска да си възвърне онази водеща позиция в света, която е имала преди въпросното западане.

Класическият конфликт

Със сигурност не е грешно да определим днешния свят като хаотичен, което е другата дума за многополюсен. В него влиянието на отделните страни е ограничено, а зависимостта им - изключително висока. В този свят границите са загубили своето значение. И все пак класическият конфликт между държавите продължава да съществува, а този между САЩ и Китай е може би най-яркият пример. След Рейгън и Горбачов все по-рядко ставаме свидетели на дуел между Вашингтон и Москва - старите идеологически борби са отстъпили място на нови предизвикателства. И ако сега президентите на САЩ и Китай си дават среща, която привлича любопитните погледи на целия останал свят, това не може да се нарече просто рутинна среща.

На кръстопът

Китайският президент Си Цзинпин е в самото начало на своя вероятно 10-годишен управленски мандат. Обама има зад гърба си вече 4-годишен период на управление. И двамата знаят отлично, че се намират на кръстопът и че ги чакат трудни решения: как да направляват съперничеството между двете велики сили; на какви правила трябва да се основават отношенията; каква доза конфликт могат да понесат двете държави?

Нито САЩ, нито Китай имат интерес от един открит, още по-малко военен конфликт помежду си. Между двете страни от двата края на Тихия океан има обаче напрежения и те се подклаждат от различните им интереси и различните им представи с какви средства и по какъв начин тези интереси могат и трябва да бъдат постигнати. Не е тайна, че между Вашингтон и Пекин има недоверие, което на моменти възприема агресивна форма. Съперничестото между тях отдавна се е превърнало във фактор, който моделира външната им политика и политиката на участия в междудържавни съюзи, пактове или организации.

Крайно важно е да се намери общ език

Още от президента Никсън насам, откакто САЩ и Китай поддържат официални отношения, на Запад се спори какъв е Китай - враг или приятел? Американският президент Обама изглежда е решил правилно тази дилема, като ориентира външната политика на страната си изцяло към Тихокеанския регион. Америка винаги е била тихоокеанска сила и това трябва да си остане така. Стабилноста в Тихоокеанския регион, благоприятствала икономическия възход в много азиатски страни, е и американски продукт. Затова не бива да ни изненадва фактът, че страните от Югоизточна Азия все по-настойчиво търсят близостта на САЩ.

Напоследък обаче конфликтните зони в отношенията между САЩ и Китай се разрастват. Ако този процес продължи да се развива със същото темпо, той може да стане неуправляем. Най-важното послание от сегашните разговори между двамата президенти трябва да гласи: Да, ние осъзнаваме това. Двамата лидери трябва да покажат, че са наясно колко важно е да намерят общ език, на който да си говорят всички - и президентите, и дипломацията, и армиите на двете страни, и бизнесът. В Калифорния се води диалог между две велики сили. И за да не се превърне той в един обикновен дуел между двама ревниви съперници, е необходим много дипломатически нюх. По всичко личи, че Обама и Цзинпин са разбрали това. Иначе не биха извървяли и половината от пътя до тази среща.

АГ, ЗЦ, Е. Лилов/ Редактор: Б. Рачева