Wikileaks Assange

Така както Уикилийкс реши да направи публично достояние строго поверителна информация, по същия начин сега един личен проблем на основателя на платформата Джулиан Асандж се превръща в световен въпрос. Никой не знае точно какво се е случило през онези две нощи през август в Швеция. Но е лесно да си представим, че действията на шведската прокуратура могат да имат нещо общо с нанесената от Уикилийкс тежка рана на световната сила САЩ.

Истинското лице на САЩ

И наистина - за една велика сила трябва да е доста болезнено да гледа безсилно как една малка групичка от хора издава на света нейните тайни. Първо - за войната в Афганистан, после - за Ирак и накрая - за депешите на американското външно министерство. Много бързо безсилието прерасна в ярост, и точно в това състояние ще видим истинското лице на САЩ. Та нали нищо по-различно не научихме от изнесените от Уикилийкс данни от това, което винаги са твърдели критиците, а именно - че в Афганистан нищо не въри както трябва! Или може би нещо от изтеклите информации ни е накарало да си променим мнението за незаконната според международното право война в Ирак? И наистина е повече от унизително седмици наред американската дипломация да е заета основно с това да се извинява и да търси начини за ограничаване на нанесените й щети!

Истинските щети обаче възникват в този момент, когато например Хилари Клинтън определя скандала с Уикилийкс като "атака срещу световната общност". Или когато Асандж бива заклеймяван като предател, терорист, тежък престъпник. Истинска щета възниква, когато например системата за разплащания в интернет Пей Пал блокира сметките на Уиклийкс, или когато сайтът за електронна търговия Амазон изхвърля от сървърите си Уикилийкс.

Защо пък точно Асандж да е виновен?

Вярно е, че свободата на мнението е залегнала като принцип още в първата поправка към американската конституция. Това не пречи в някои китайски интернет-форуми вече да се води дебат за това колко искрени всъщност са американците с тяхната свобода на мнението на фона на действията им срещу Уикилийкс. Трябва да правим разлика между онзи, който краде данни и документи в дадена държавна институция, министерство или фирма, и онзи, който прави тези информации публично достояние.

Ако наистина около 800 000 души в САЩ имат достъп до поверителните данни на правителствения апарат, то защо трябва да ни учудва, че част от тази информация изтича в публичното пространство? Древните гърци са убивали приносителя на лошите новини. В 21 век светът би трябвало да е станал доста по-сигурно място. А САЩ като велика сила трябва да покажат величието си. Със сигурност те не правят това с действията си срещу Асандж.