BG Denkmal Rom

В един горещ летен ден на отиващата си 2010 година десетина лимузини със затъмнени стъкла, ескортирани от моторизирани полицаи, разчистиха претъпкания с туристи площад "Треви", където се намира черквата "Св. Винченцо и Анастасий". В 35-градусовата жега, захлупила Рим, полицаи със сигнални свирки и бодигардове в тъмни костюми подсигуряваха българския премиер и придружаващата го делегация от политици, някои от които бяха дошли със съпругите си.

Медийният шум - по-важен от всичко

Внушителната група донесе плоча, която трябваше да увековечи "признателността на българския народ и на министър-председателя Бойко Борисов" към покойния папа Йоан Павел Втори, който предостави черквата за ползване от българската общност в Италия в определени часове. Плочата тогава бе само осветена от православен свещеник. Задържа се на временен статив няколко часа, после българското църковно настоятелство я прибра до второ нареждане.

За да бъде официално монтирана, се изисква разрешение от Ватикана. Разрешение, за което българските управници не бяха помислили до последния момент. Главните им мисли очевидно се въртяха около медийното отразяване на събитието. Нека да припомня, че премиерът и министърът на културата водеха със себе си голяма група журналисти от главните български медии.

За да се инсталира каквото и да е върху архитектурен или културен паметник във Вечния град, се иска изрично разрешение от институцията за опазване на културното наследство. И такова разрешение се получава само в извънредни случаи. Като начало трябва да се внесе детайлиран проект, после се чака за одобрение. Представителите на София се сетиха за всичко това едва, след като премиерът докара в Рим плочата, а българските медии обявиха поставянето й в храма за свършен факт. А процедурата по експертизата отнема седмици, дори месеци. Освен това, промени във външния вид на архитектурния или културен паметник се допускат единствено, ако не контрастират с епохата и стила му.

Висока, тежка, златна

Плочата от името на Бойко Борисов се издига на околко метър височина, тежи стотина килограма, изписана е с огромни златни букви... Всичко това влиза в тежък контраст с патинираните от времето, приглушени надписи в църквата. Форматът и стилът на София стъписаха експертите по опазване на културното наследство.

Още по-стъписани са домакините от Ватикана, на които е поверен храмът. Викариатът на Рим дори не бил потърсен предварително за мнение, тамошните специалисти нямали никаква представа какво съдържа текстът на кирилица. Светият Престол преглътна обидата, че не е потърсен своевременно, но не прие грандоманския надпис и още по-грандоманските претенции плочата да бъде инсталирана на централната стена. Викариатът уведоми българското посолство във Ватикана, че не разрешава да се постави плоча в този вид и размер. В същия дух е и отговорът на институцията за опазване на културното наследство. Черният Петър остава в ръцете на българския премиер...