Bankenrettung

На 10 октомври новата фаза на финансовата криза взе първата си жертва: белгийско-френската банка "Дексиа". Тя ще бъде раздробена и частично одържавена. В банковите среди расте страхът от ефекта на доминото. Всички се питат: коя ще бъде следващата банка? "В крайна сметка това е ясно само на пряко засегнатите институции", казва Михаел Шрьодер от Центъра за европейски икономически изследвания в Манхайм. "Засега човек може само да гадае какво действително би се случило, ако гръцките държавни облигации загубят между 50 и 60 процента от стойността си", смята Шрьодер.

Опрощаването на гръцките дългове в такива мащаби става все по-вероятно. Банките, които държат големи количества гръцки облигации, са застрашени от фалит. Това ще повлече след себе си и други банки. А разпадането на финансовите системи ще доведе до държавни банкрути. В края на краищата светът ще затъне в дълбока рецесия. Този мрачен сценарий всъщност е възможен. Затова задачата на политиците е да направят всичко възможно, за да може гръцкият фалит да не съсипе финансовите пазари.

Нов стрес-тест за банките

Понастоящем Европейският банков регулатор (ЕВА) провежда нов стрес-тест. Експертите настояват за минимум 9% основен банков капитал. Според действащите правила банките трябва да притежават само 4% собствен капитал. По тази причина може да възникне капиталова "дупка" в размер на 200 милиарда евро, твърдят експертите. Освен това при предишните стрес-тестове не са били взети под внимание най-големите рискове, смята финансовият експерт Михаел Шрьодер.

"Никой не взе под внимание, че и страни в Европа може да обявят държавен банкрут и техните гаранти да останат с празни ръце", казва Шрьодер. Ако обаче банките трябва да дават гаранции за държавните облигации, тогава може да се изходи от презумпцията, че те няма да изпълнят изискването за достатъчно наличие на собствен капитал и няма да издържат стрес-теста. Какво ще стане тогава? Ако питате федералното правителство, то банките трябва със собствени сили да увеличат основния си капитал. Ако не успеят, в играта трябва да влязат националните държави. Последната възможна инстанция е Европейският фонд за финансова стабилност.

Рекапитализиране, но как?

Ако Франция определяше посоката, тогава нито Европейския фонд за финансова стабилност, нито държавата би трябвало да "налива" пари в банките, за да ги спасява. Френските банки притежават много повече гръцки държавни облигации от германските банки и в случай на фалит на Гърция биха загубили огромни суми.

Германските банки притежават гръцки държавни облигации на стойност 17,5 милиарда евро. 1,15 милиарда са в Дойче Банк, която спокойно може да устои на гръцки фалит, дори загубите да бъдат в рамките на 50 до 60 процента.

САЩ - пример за подражание

Под въпрос е дали ще се стигне до принудително капитализиране. За това липсва нужната правна основа, тъй като по-строгите предписания за наличие на по-висок основен капитал, ще влязат в сила едва през 2019 година, твърдят експертите. Освен това САЩ показаха, че е възможно принудително капитализиране. Малко след фалита на инвестиционната банка "Лемън брадърс", американското правителство "напомпа" с 245 милиарда долара закъсалите банки и отчасти ги одържави. "Чак толкова голяма криза в момента няма", твърди Михаел Шрьодер.

Вероятно частичното опрощаване на дълговете на Гърция може да предизвика извънредна ситуация. Тогава Франция би загубила добрия си рейтинг за кредитоспособност. Лихвите върху френските държавни облигации биха се покачили. За да се предпази от подобно развитие, Франция настоява Европейският фонд за финансова стабиност да може да изкупува без ограничения държавни облигации. Срещу този модел се изправя федералното правителство в Берлин. "В крайна сметка става дума за Франция", казва Даниел Крос, директор на Центъра за политически изследвания в Брюксел. "И за това, дали и как Германия да финансира Франция чрез Европейския спасителен механизъм".