Революция с главата надолу

Кажете сега, има ли нещо по невероятно от студентско протестно движение, което издига искането да се поставят охранителни камери във всяка стая на общежитията (е, все пак без тоалетните, добавят на сайта, откъдето го прочетох). Още една стъпка трябва и ще поискат полицията по-здраво да ги бие, когато престъпят реда.

Този парадокс характеризира цялото дередже на държавата ни. Кой автомобилист не възкликва по много пъти на ден – къде са катаджиите да глобяват? Къде са паяците да ги вдигат такива? Където и да се огледаме, гражданите отчаяно искат някой да дойде да ги дисциплинира, да ги потиска, ако щете. Обикновено революциите се правят за повече свобода: у нас народното недоволство иска ред. И в стремежа към този ред, гражданството започва да губи търпение, да прекрачва нормите, да създава безредие.

Кой носи отговорността?

Има едни такива идеолози - кой знае защо все сред управляващите - които все прехвърлят отговорността върху гражданите. Те трябвало да бъдат по-съзнателни, ако организират протести, да си излъчват коменданти, да практикуват фейс-контрол на участниците, евентуално да плащат от джоба си щетите. Така навремето ни обясняваха, че комунизмът се бавел, защото народът не бил достатъчно съзнателен.

Разбира се, чудесно е когато всички ние носим отговорност за държавата си. Проблемът у нас е в разминаването между очакванията на гражданите и реалносттта в практиките на институциите. В много страни на Третия свят със сигурност биха били пре-доволни от подобен парламент, съд, пътна полиция и тъй нататък. Въпросът е, че ние тук, във Втория, очакваме повече. А това, което управляващите правят, е непрекъснато да се изплъзват, там където очакваме да се намесят – изведнъж ги няма. През 90те някои виждаха в това целенасочено генериран хаос, който имаше за цел държавата да бъде разграбена. Днес вече няма какво повече да се приватизира, но

усещането за беззаконие не намалява

А може би се е променило нещо по-дълбоко. В неолибералния свят, в който се озовахме, властта действа не чрез пряко насилие, а, както писа Улрих Бек, чрез изплъзване и отсъствие. Наместо да произвежда управление, тя действа като всеки монопол – произвежда потребността от самата себе си. Непрекъснато имаме нужда от повече и повече власт, защото тя не е там където я очакваме, не върши работата, която мислим, че трябва да върши.

Сигурно изглежда странно да казвам това, след като полицаите пребиха хора в центъра на София. Ако помислите за ефекта обаче, той е обратен – от 14-ти насам повечето публични говорители, дори от протестиращите, ни повтарят, че полицията е трябвало да се намеси по-рано, че всъщност тя не е била достатъчно, за да предотврати сблъсъка. Вижте перверзното следствие на това разсъждение. Първо, отнемат ни аргументите срещу полицията; второ, внушават ни, че най-добре би било, да има повече и по-силна полиция, която да ни бие за наше добро. Ако въпросната институция просто беше действала според задълженията си - както впрочем прави на всеки футболен мач – общественото мнение нямаше да се окаже в този капан.

Лоши енергии и имиджи в бяло

Така е с всичко. Имам се за либерален човек, но от година на година се хващам във все по-крайни десни реакции. Кога ще затворят най-после сериозно някой престъпник, да не го пускат при първата настинка?... Докога ще ни лаят тези кучета из улиците на София, кога ще ги приберат?... Няма ли да наложат най-после дисциплина в училищата?... Ужасно се мразя в тази си поза и в интелектуален разговор развивам аргументи срещу нея, но когато видя ученик с брада и пийрсинг в десети клас да качва в мрежата секс сцени от тоалетната на училището - ами задейства се нещо като инстинкт за самосъхранение.

Но точно на това разчита неолибералният тип власт. Ние гражданите да поемем отговорността за реда, но и за принудата, която неминуемо го съпътства. Лошите енергии да легнат върху нас, анонимните граждани, за тях там горе, да останат само имиджи в бяло.