Птицата и плетеницата на живота

Мишел Фуко описва историята като средище на абсолютна контингентност; нито чистият разум, нито божието предопределение обясняват по някакъв начин развоя на събитията. Всичко винаги може да се случи и другояче – или изобщо да не се случи. Онова, което важи за човешката история, важи толкова повече за съдбата на отделния човек.

В живота на човека, това научих, всичко, абсолютно всичко е възможно, но нищо, абсолютно нищо не може да се докаже...

пише Мартин Клугер в последния си роман “Птицата, която тръгна да се разходи”. Такъв е и скритият лайтмотив на тази книга. Само че литературата по парадоксален начин е средище на абсолютно конструирана произволност: на героите е дадено, наистина, усещането, че разполагат с всички възможности, но същевременно авторът е този, който определя тяхното усещане за възможностите. В книгата на Клугер тази двойственост придобива особена прелест. Героите обладават сякаш безгранична свобода на действие, но властелин на свободата им неизменно остава авторът.

“Птицата, която тръгна да се разходи” е семейна история, която започва с преследването на евреите в Европа. Много еврейски емигранти, успяли да избягат по време на националсоциализма, неочаквано са принудени да приемат нова идентичност: нови имена, нови митове, нови форми на живот. В САЩ, където емигрира, Йехуда Лайзер, бащата на разказвача в романа на Клугер, става съвсем друг човек, неузнаваем. За преследването на евреите романът не отваря изрично дума.

Историята започва с прокуждането

Прокуждането от страната е същевременно прокуждане от биографията – човекът, подхвърлен на абсолютния произвол. Йехуда Лайзер приема името Джонатан Стил; “стил” е буквален превод от “лайзер” и означава не само “тишина”, а и “все пак, все още”, обозначава, с други думи, отчаяната воля на човека да не се предава, да оцелее. Стил започва да пише криминални романи, които излизат в милионен тираж. Наративният свят, който създава след войната, сякаш пречупва ранените и прекъснати съдби през призмата на наивния детски свят, на детското въображение. Герой в романите на Стил е детективът Пол Перон, който преследва престъпниците и въдворява справедливостта и закона.

Справедливост в действителност няма: субтекстът на романа е този за мъртвите, за жертвите, които не са успяли да избягат от нацистите. Те съставят незримия, мрачен център, от който тръгва разказът; центърът, към който няма обратен път. Външно, в повърхностният си пласт разказът е дори по-скоро комедиен, игрив, криволичещ в забавни извивки. Синът, разказвачът препредава историята на известния си баща, който му е тъй близък и същевременно тъй далечен.

Не аз, а баща ми е писателят в семейството. В моята история той е посланикът, аз съм вечният пощальон.

Баща и син

– те съставят всъщност цялото семейство, чийто корен завинаги е прерязан, предци и потомци няма. Останали сами, бащата и синът се борят за оцеляване. Синът превежда – не само преносно, като разказвач в романа, а и буквално – превежда многобройните бестселъри на Джонатан Стил и търси в тях ключ към “въпросите и съмнителните забежки” в живота на бащата. На Самуел Лайзер никак не му е лесно с този баща-еротоман, затова го напуска, избягва от него чак отвъд океана; живее в Париж през 60-те, сам или пък, за кратко, с дъщеря си – необуздана тинейджърка, която неволно отприщва спомена за разтрогнатата връзка с жена му, също като него потомка на прокудени в далечна чужбина евреи. Самуел Лайзер, спохождан от съмненията и измъчван от въпросите, които препращат собствената му житейска история към тази на бащите.

Не, наистина не бяхме добри родители, страдахме от болестите на развитието, продължавахме да чакаме пришествието на златния век и междувременно позирахме като маоисти, гуру или психоаналитици пред златни ерзац-огледала. Бащите ни също бяха останали деца, единият съчиняваше криминални романи, другият строеше фирми, опитваха се да възстановят континуитета, който най-вероятно никога не са и познавали, ако изобщо, то само кратковременно.

Миналото и настоящето се докосват в някаква точка, но връзката между тях е случайна, събитията “преди” и събитията “сега” биха могли да разменят местата си, да се повторят в друг вариант, да се случат или пък да не се случат по различен начин, в друг момент или в друг порядък. Зад тях не прозира ясен знак, обяснение, връзка, цел.

Плетеницата на живота е неразгадаема

Човекът оставаше непонятен, противоречията му – нерешени. Но пък тъкмо в това се криеше всъщност чарът на това жалко, скитащо се с патериците на техниката грабливо животно, с неговите стари, миризливи тайни.

Който се е зачитал в поетичните разкази на Мартин Клугер, публикувани под заглавие “Готвачът, който не беше съвсем готвач”, бързо ще открие приликите с новата му книга. Неколцина от героите в “Готвачът” са се преселили и в нея, само че този път като актьори в една забавно поднесена, пълна с изненадващи обрати трагикомедия. Малцина умеят да пишат с тъй лека ръка и тъй пленително за иначе трудното и непредвидимото. “Птицата, която тръгна да се разходи” наистина описва полет – полета на един вдъхновен разказвач в орбитата на непроницаемия живот и конфликтите му.