Провалът на агентите

Агентите на тайните служби биват внедрявани не само в криминални, но и в терористични групи и организации. От тях Службата за защита на конституцията (германското вътрешно разузнаване) и Федералната разузнавателна служба (германското външно разузнаване) получават само част от информацията, необходима за работата си. Но често тази информация не може да бъде набавена по друг път. Така или иначе работата на внедрените агенти е много оспорвана.

Адвокатът Ролф Гьоснер, отличен познавач на службите, казва, че информаторите биват набирани с оказването на натиск и/или с обещания: "Понякога, ако примерно излежават присъда в затвора, им обещават по-ранно освобождаване, или пък службите използват личните им проблеми, например дългове или наркозависимост, за да ги склонят да сътрудничат".

За и против информаторите

Ангажирани по този начин внедрените агенти са от една страна част от един противодържавен, в случая неонацистки кръг. От друга страна - по поръчка на държавата те следят този кръг, за да защитават същата тази държава. "Подобна шизофрения не е по силите на всеки", казва пенсионираният професор по наказателно право Ханс-Хайнер Кюне. "Някои се поддават на притеглянето на групата и забравят същинската си задача".

Затова мнозина пледират за отказ от информаторите. Само че това би означавало и отказ от информация, която трудно може да се набави по друг начин. Опитът за забрана на дясноекстремистката Национал-демократическа партия през 2003 се провали именно заради ролята на внедрените в партията агенти. Друг е въпросът, че според мнозина специалисти НПД може да бъде по-лесно контролирана, докато действа легално.

Друг спорен момент засяга сътрудничеството между полицията и тайните служби. Ханс-Хайнер Кюне обяснява, че ако полицията получава всички информации, които службите си набавят по тайни и нелегални канали, това би взривило защитните механизми на полицейското и наказателното право. В сферата на тези механизми влиза например забраната за подслушване на заподозрени лица от страна на полицейските органи. Всички тези инструменти, целящи да защитят заподозрения, ще се притъпят, ако съществуваше неограничен информационен обмен между тайни служби и полиция.

При затворени врати

Кюне подчертава: "Предвид на важни държавно-правни съображения властта на полицията е силно ограничена. С цел да се ограничи властта на държавата е много важно взаимодействието между полиция и тайни служби да остане силно ограничено".

Всички германски тайни служби подлежат на контрол от страна на Парламентарния контролен комитет. Но дори и парламентът не е в състояние да гарантира съвършен демократичен контрол. Ханс-Хайнер Кюне обяснява защо: "На теория Контролният комитет е достатъчен, но какво става там на практика, това не знам, защото комитетът заседава при затворени врати, уж за да опази тайната".