1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Присъствието на чужди военни части в Ирак намалява, пълното им изтегляне става все по-малко вероятно.

31 май 2006

Разпада ли се т.н. "коалиция на желаещите"? Редица страни оттеглят военните си части в Ирак, въпреки това за пълно изтегляне на чуждите военни сили в страната не може и дума да става.

https://p.dw.com/p/Atk9
Снимка: AP

Войната в Ирак е била грешка, заяви новият италиански министър-председател на Италия Романо Проди. Преди парламентарните избори, в предизборната си кампания той обеща, че ако бъде избран, неговото правителство ще изтегли дислоцираните в Ирак италиански войници. Миналата седмица Проди представи конкретен план за изтеглянето – до края на годината дислоцираните 2700 италиански части ще се върнат в родината си. Още през юни ще бъдат изтеглени първите 1100 войници.

По такъв начин до края на годината още една от страните, изпратили части в Ирак, ще напусне т.н. “коалиция на желаещите”. Преди това Корея обяви, че до края на годината ще редуцира контингента на войниците си, дислоцирани в Ирак. Първите 40 корейски войници още преди три седмици бяха изтеглени. И Сеул, и в Рим уверяват, че изтеглянето става в тясна съгласуваност с американците и британците. Посланието обаче е недвусмислено: военният ангажимент в Ирак трябва да прекратен в най-скоро време.

След изтеглянето на сравнително големи поделения от Украйна и България преди половин година дългата раздяла с “коалицията на желаещите” продължава. Понастоящем в Ирак са дислоцирани 130 хиляди американски войници и общо 19 000 части на други страни, 7200 от тях – великобритански. Това съобщиха министерствата на отбраната във Вашингтон и Лондон в отговор на въпрос на Дойче велет. Полша и Австралия са представени в Ирак съответно с 1500 и 1300 войници, Румъния и Грузия с по 850 войници.

Натискът върху американския президент Джордж Буш и британския премиер Тони Блеър да разработят най-малкото план за изтеглянето на собствените си части от Ирак нараства не само защото съюзниците им постепенно ги напускат. Британският премиер има сериозни вътрешно-политически трудности. Освен серията от вътрешно-политически скандали, най-вече безкомпромисното му настояване да бъдат изпратени британски части в Ирак стана причина за драматичните загуби на управляващата лейбъристка партия на общинските избори през май. В СЩ снимките на малтретирани иракчани в затвора Абу Греб увеличиха лагера на противниците на войната. Неотдавнашното разкритие, че през ноември миналата година американски войници са убили 24 иракски граждани в Хадита, ще засили тенденцията. Огромните разходи за подържането на американските части в Ирак и без друго ще принудят правителството да разработи план за изтеглянето им.

Засилва се и натискът от страна на иракското правителство. Новоизбраният министър-председател Нури Ал Малики заяви, че още през юни контролът върху две провинции в страната ще бъде предаден от британците на иракските власти. До края на годината общо 16 от 18-те провинции в Ирак ще преминат под иракски контрол. Тези изявления бяха обаче бързо коригирани от британска страна. Изявленията на иракския министър-председател вероятно трябва да сигнализират, че иракското правителство може да действа автономно, смятат експертите. В действителност иракските сили понастоящем нямат нито външно-политическият, нито вътрешно-политическият потенциал, за да се наложат.

Независимо от оповестеното изтегляне на частите на някои страни, експертите смятат, че до края на годината не се очакват значителни промени в контингента на чуждите военни части в Ирак. Причините за това обаче нямат общо с Ирак. Полша, например, вероятно няма да изтегли войниците си, защото иска да докаже, че е надежден партньор на СЩ. Във Великобритания Тони Блеър обвърза политическата си съдба с изпращането на военни части в Ирак, едва след оттеглянето му от поста, в британската политика в Ирак може нещо да се промени. СЩ от своя страна имат съвсем други причини да продължат присъствието си в Ирак. В спора за иранската ядрена програма администрацията на Буш не изключва военни действия срещу Иран. Експретите сочат, че при такова развитие на нещата американските военни бази в Ирак са не лоша изходна точка. Ако не се постигне дипломатическо решение на конфликта с Иран, американското присъствие в съседни на Иран страни – Турция, Афганистан и Ирак ще помогне да се окаже военен натиск върху Иран.