Президентът на Израел Моше Катцав хокани колегата си от съседна Сирия Башар ел Асад да посети Ерусалим.

През декемвриАсад намекна в едно интервю, че Дамаск възнамерявал да възобнови прекъснатите преди близо 4 години преговори с Израел за окупираните Голански възвишения. На израело-сирийските отношения е посветен следващия коментар от Петер Филип:

Все пак в Близкия изток се наблюдава известно раздвижване. Поне ако приемем твърденията на политиците за чиста монета.Така например неотдавна сирийският президент Башар ел Асад заяви че е готов на възобновяване на прекъснатите преди повече от 3 години мирни преговори с Израел, израелският му колега Моше Катцав покани сирийския държавен глава в Еруса- лим, а доори и премиерът Шарон сигнализира готовност да преговаря.
Цялата история обаче като че ли има един недостатък, а именно, че и двете страни обвързаха декларациите си с условия, които се разбират от само себе си, но не и в региона. Така например сирийският президент спомена като предпоставка готовносттана Израел да се откаже от Голанските възвишения, окупирани от Израел вследствие на шестдневната война през 1967 год. АИзраел заговори за "преговори без предварителни условия", ала изисква от сирийската страна прекратяване на подкрепата за терористичните групировки.
Точно по тези точки обаче новите инициативи биха могли да сепровалят засега: в Израел официалното оповестяване на намерението да бъдат заменени Голанските възвишения срещу мир,биха довели до значителен вътрешно-политически натиск, защото стратегически важните хълмове, източно от езерото Генезарет още преди години бяха официално анектирани чрез закон, макар и противоречащ на международните правни норми и са междувременно заселени от израелците. Да бъдат те сега предложени като разменна монета на преговорите би увеличило допълнително безспокойството, царящо в последно време относно бъдещето на израелските колонии в палестинските области. Все по-ясно става, че мирът ще бъде възможен само без тези колонии. Сирия на свой ред пък надали ще отстъпи пред израелското искане, "да потиска тероризма", защото Дамаск винаги е отричал, че подкрепя терористични палестински групировки. Подкрепата за няколко критично настроени спрямо Арафат палестинскитрупировки била само "легитимна съпротива" срещу чуждата окупация, но не и за тероризма. Така както бе подкрепяна ливанската организация Хизболах срещу израелската окупация на Южен Ливан. Само подобна семантика надали ще може окончателно да предотврати възобновяването на преговорите. И двете страни са наясно по въпроса, че уреждането на близкоизточния конфликт ще трябва да включва и мира между Израел и Сирия. Заради споменатите спорни точки израелският правителствен ръководителШарон би искал да отложи това уреждане до след урежданетона конфликта с палестинците, обаче това означава - до Куков ден.
В Сирия, както изглежда, нараства стремежа, страната да бъдеизвадена от ъгъла, в който бе напъхана още преди години, особено от САЩ: като държава, поощряваща тероризма, заинтересована от придибовинате на оръжия за масово унищожение и подкрепяща също така съпротивата срещу САЩ в Ирак. Президентът Асад особено през последните дни демонстрира нови усилия, за отърсване от тези обвинения. Между другото и като предложи създаванета на зона свободна от атомно оръжие в региона, макар и с ясен намек по адрес на ядрената сила Израел,и сигнализирайки същевременно готовноста си за мирни преговори.
Веднъж в миналото подобен сигнал вече се превърна в началото на мирен процес - в случая с египетския президент Садат. Резултатът беше мирният договор от Кемп Дейвид. Башар ел Садат обаче не е Ануар Садат и Сирия не е Египет. Ето защо историята няма непременно да се повтори. А и прекъснатите през 2000-та година преговори се провеждаха не в Близкия изток, а вСАЩ.