Председателят на ЕС, който не иска бежанци

Всички партии в словашкия парламент са единодушни: Словакия няма да приема бежанци - независимо дали става дума за икономически мигранти или хора, бягащи от война. В средноевропейската държава с 5,5 милиона население мюсюлманите просто са нежелани. "Ислямът няма място в Словакия" - това са думи на самия словашки премиер Роберт Фицо, който по време на предизборната кампания обеща на словаците, че няма да търпи никакви мюсюлмански общности в страната. Въпреки поведението му, което противоречи на решенията и нагласите в повечето страни-членки на Общността, той подчерта, че иска да бъде честен и неутрален посредник в разтърсвания от кризи ЕС. От днес Роберт Фицо поема ротационното председателство на Европейския съюз.

Не очаквайте напредък!

Повечето дипломати в Брюксел не вярват, че по време не словашкото председателство ще бъде постигнат някакъв напредък в реформата на правото на предоставяне на убежище и справедливото разпределяне на бежанците из страните от ЕС. Скептицизмът им е основателен: все пак Словакия подаде жалба в Европейския съд в Люксембург срещу решението на страните-членки за бежанските квоти. Въпреки това посланикът на Словакия в ЕС Петер Яворчик е убеден, че по време на словашкото председателство ще има положително раздвижване по отношение на миграционната политика. В Брюксел той заяви, че ще бъдат взети решения за общоевропейска защита на външните граници на съюза, както и че ще бъде създадена обща брегова охрана.

"Разкъсването на ЕС трябва да бъде преодоляно", заяви Роберт Фицо при посещението си в Брюксел през юни. Същевременно обаче той не смята, че може да бъде постигнат напредък по отношение на Дъблинския регламент за приемане и разпределяне на търсещите убежище. Според Яворчик, направените от ЕК съответни предложения едва ли могат да бъдат договаряни по време на словашкото председателство.

През 2015 година Словакия е дала убежище на точно осем бежанци. подход, който премиерът Роберт Фицо смята да запази. Словакия е стабилна в икономическо отношение, въпреки че безработицата е относително висока. Тя бележи стопански ръст, бюджетният й дефицит е под контрол, а субсидиите от общия европейски бюджет продължават да текат.

През 2003 година над 92 процента от словаците гласуваха на референдум за пълноправното членство на страната в ЕС. Днес обаче нещата стоят другояче. посланикът на Словакия в ЕС Петер Яворчик казва, че евроскептицизмът расте в цялата страна. Всъщност резултатите от социологическите проучвания показват, че одобрението в Словакия за ЕС е по-високо, отколкото в много други страни-членки. Дясноекстремистката "Народна партия Наша Словакия" обаче, която през март спечели 8% от гласовете и влезе в парламента, събира подписка за референдум за излизането на страната от ЕС.

Словашкото председателство на ЕС ще бъде засенчено не само от вътрешната политика на страната, но преди всичко от Брексит. "Ние подготвяме нашето председателство от четири години насам. Не можехме да предвидим, че към бежанската криза ще се прибави и излизането на британците от съюза", казва словашкият посланик. През септември Словакия ще организира среща на върха на ЕС без участието на Великобритания. На тази среща трябва да бъде обсъдено бъдещето на ЕС. Словакия и страните от Вишеградската четворка настояват за реформи. "Не можем да държим твърдо на една миграционна и икономическа политика, която се отхвърля от мнозинството европейци", заяви Роберт Фицо преди няколко дни.

Какви са целите на Словакия?

Заради нерешената бежанска криза Роберт Фицо предрече преди няколко месеца разпадането на ЕС по време на словашкото председателство. Това обаче не звучи като изказване на честен и неутрален посредник в разтърсвания от кризи ЕС, за какъвто се самообяви словашкият премиер. Според политолога Джон Ланг от експертната мрежа "Global Risks Insights", словаците просто не могат да направят истинска разлика между националните и европейските въпроси. "Във всеки случай те ще се държат по-непрофесионално в сравнение с предшествениците си от Холандия", казва той.

И все пак: Словакия иска да отбележи успехи поне в политико-икономическо отношение. Страната иска да се застъпи за повече инвестиции и стопански ръст в еврозоната. Тя иска да подобри и сътрудничеството в сферата на дигиталния вътрешен пазар. Споразумението за свободна търговия с Канада също трябва да бъде тържествено подписано. Освен това, въпреки растящата критика, Словакия се застъпва и за продължаване на преговорите със САЩ за Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство ТТИП. В края на 2016 на дневен ред стои и още едно сериозно изпитание: трябва ли Китай да получи статута на функционираща пазарна икономика съгласно регламента на Световната търговска организация, или не? Страните-членки на ЕС са на различни мнения по този въпрос.

Що се отнася до същинския план за реформа на ЕС след Брексит, той трябва да бъде представен през март идната година, когато се навършват 60 години от подписването на Римските договори за основаването на Европейската икономическа общност, предшественик на ЕС. Тогава обаче не Словакия, а Малта ще трябва да се справя с тази неблагодарна задача. Защото тя ще поеме ротационното председателство на 1 януари 2017.