1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Предпразнична Шенгенска суматоха

19 ноември 2011

Финландия смекчи позицията си за членството на България и Румъния в Шенген, а това създаде радостно оживление сред управляващите в двете съседни страни. Доколко оправдано е то? Коментар на Георги Папакочев.

https://p.dw.com/p/13DWo
Зона без граници?Снимка: DW

Само два месеца след като, заедно с Холандия, твърдо се противопостави на разширяването на Шенген, Финландия обяви, че оттегля ветото си върху приемането на България и Румъния в зоната и е готова да направи компромис, подкрепяйки германско-френското предложение за поетапно включване на двете страни догодина.

Финландският компромис обаче ще зависи от доказателствата /при поискване и писмени!/ за необратимото подобряване на съдебните системи, както и изпълнението на мерките за борба срещу международната престъпност и корупцията в двете кандидатки.

Да ти отговорят уклончиво

Казано иначе, Финландия отново се солидаризира с Холандия в оценката си, че двете балкански съседки политически все още не са готови да се присъединят. Окончателното си решение Хелзинки ще вземе през февруари след констатациите в междинните  доклади на ЕК в областите правосъдие и вътрешен ред. Това означава, че на този етап отговорът е многозначителното: " Ще видим"...

А тези дни в България има какво да се види. През септември външният министър Николай Младенов заплаши Холандия, че ако не бъде приета в Шенген, България ще блокира европейското законодателство и шенгенските реформи, а в края на октомври отмени визитата на холандския премиер Марк Руте в София.

Наскоро министърът поясни, че всичко това били тактически ходове на българската дипломация и чистосърдечно призна, че “ние имаме проблем с българското правосъдие, който трябва да си решим”, и че “решавайки този проблем, ще спрем да имаме проблеми по други теми в ЕС”.

Infografik Die Staaten des Schengener Abkommens englisch NEU!
С по-светъл цвят са отбелязани държавите, които само частично отговарят на условията за членство

По същото време на конференция на ОЛАФ в София новоизбраната за вицепрезидент и все още министърка на правосъдието Маргарита Попова направи забележителното откритие, че “корупцията е основния проблем, който стои пред политическите и социалните устои на държавата”. Освен това тя прогнозира, че "борбата с тежката корупция, провокирана в политически структури, които водят до сриване на социални системи, ще бъде тежка и продължителна".

Случайно или не, двете изявления съвпаднаха и с публикация в „Юропиън войс”, в която авторите проследяват кариерата във властта на вицепремиера и вътрешен министър Цветан Цветанов и заключават: “Но за голямо съжаление на българите приемането на родината им в Шенген стана част от дневния ред на Европа едва когато политическата звезда на Цветанов започна да залязва”.

Дешифриране на шенгенските депеши

Дали темата за новите членки на Шенген ще влезе в дневния ред на Европейския съвет през декември е все още неясно, доколкото кризисните финансови и политически сътресения в Съюза все повече изместват други важни въпроси. А и сигналите около самото разширяване са доста недвусмислени, стига да бъдат разчетени правилно. В началото на месеца Гърция беше остро разкритикувана заради сериозното изоставане в борбата срещу нелегалната имиграция и рухването на нейния международен имидж.

Холандският министър на социалните грижи и заетостта предложи удължаване с още две години на ограниченията за българи и румънци на трудовия пазар в своята страна. Самият финландски министър по европейските въпроси Александер Стуб спомена за технически и политически критерии, които няма да са част от механизма за наблюдение на ЕК, а отделен процес, в чиито рамки тепърва предстои да се работи “ръка за ръка”.

Тумба-лумба, де бре, де!

Очевидно за очертаващите се бедни и неспокойни коледно-новогодишни празници правителството на ГЕРБ много би искало да ободри българите за влизането в Шенген. Това обяснява и медийната шумотевица около смекчаването на финландската позиция, която по същество обаче се оказва същата. Или както се провиква радичковият Араламби „ти на нас ни дай суматохи да свършваме”, за да заключи после дълбокоумно: „Араламбене му е майката!”

Автор: Г. Папакочев, Редактор: А. Андреев

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми