Преди 10 години последните войници на западните съюзници от Втората световна война напуснаха Берлин

Шефер:

”Голямата вечерна проверка за сбогуване със съюзническите войски в Берлин е строена”.

Берлин, вечерта на 8 септември 1994 год. Факли осветяват Бранденбургската врата. Строен е охранителния батальон на Бундесвера за тържествено сбогуване със западните съюзнически войски в Берлин. Символът на града служи за рамка на военната церемония.

С ”Голяма вечерна проверка” германските войници почитат продължилия с десетилетия ангажимент на колегите си от САЩ, Великобритания и Франция за свободата на Западен Берлин. Първо като сили-победителки, а по-късно – като пазители и съюзници.

Когато съветските войски през лятото на 1948 год. херметически затварят всички подстъпи към западен Берлин, западните съюзници с месеци наред снабдяват града по въздушен мост с най-необходимото. Бившият главен кмет на Западен Берлин Еберхард Дийпген си спомня:

Дийпген:

”Тогава преди всичко разбрахме, какво значи солидарност в нужда. Волята за свобода на берлинчани убеди западния смят във волята на германците, никога повече да не живеят в тирания. По този начин Берлин се превърна в люлката на западното обвързване на Германия. От тук започна да се издига ”Атлантическият мост”.

”Атлантическият мост е след Втората световна война партньорство с разпределени роли. Войските на съюзниците пазят икономически преуспяващата, ала военно слаба Федерална република от опоснастто на изток, а Бон за сметка на това се интегрира стабилно в западния съюз.

След обединението на Германия и договора ”Две плюс четири” отговорностите и правата на съюзниците за цяла Германия и за новата столица Берлин приключват. Суверенната вече ФР Германия още по-уверено излиза от сянката на съюзниците си и оповестява, че в бъдеще ще се ангажира повече и по-активно за мира и сигурността в света, както уверява някогашните сили-пазителки канцлерът Хелмут Кол:

Кол:

”Вие също можете да разчитате на нас. Германия няма да стои встрани, когато става дума за мира и свободата по света. Ние, германците, признаваме нашата отговорност и ще я изпълняваме рамо до рамо с нашите партньори и приятели."

С новата външнополитическо отговорност Германия се оказва конфронтирана още в началото на 90-те години по време на гражданските войни на Балканите. Сега вече зад граница очакват от германия не само финансова подкрепа, а участие.

Ала сбогуването със съюзниците в Берлин през септември 1994 не е окончателно сбогуване с Германия. Наистина французи, британци и американци се изтеглят от Берлин, но остават в други гарнизони в страната.

Сред чуждестранните военнослужещи Германия се ползва с популярност като местослужене, връзките с населението са сърдечни. Особено интензивни са тези връзки в бившия ”фронтови град” Берлин. Канцлерът Хелмут Кол бе заявил:

Кол:

”Войниците на съюзническите сили-пазителки приключват днес службата си в Берлин. С това обаче съвсем не свършват многобройните и трайни лични връзки, изградили се в течение но годините между тях, техните семейства и населението на Берлин. Те също допринесоха затова, това трайно приятелство да се вкорени не само в политическите сметки и в разума, а в сърцата на хората".

10 години по-късно официалните отношения със САЩ са донякъде помрачени. Острата критика на Германия по адрес на войната в Ирак развали настроението на правителството във Вашингтон за месеци наред.

За огорчение на германците правителството на САЩ планира сега и изтеглянето на голяма част от останалите си в Германия войски. Вероятно благодарността в Южна Германия ще намери израз в не едно и две подобни тържествени изпращания, както в Берлин преди 10 години.