11 BG Erdkunde

В миналия урок говорихме за осъдените на разстрел, днес ще говорим за осъдените на заколение и осъдените на убиване с камъни. Ясно е, че става въпрос за животни, нали?

За домашни животни. Такива, които в еволюционното си развитие са стигнали до идеята да имат печка и легло, които реват неудържимо, когато мъжкарят от сериала изоставя женската, а в паузата за реклами хващат на двора първата попаднала им кокошка и с един удар на брадвата й отсичат главата. Отмятат забрадка назад, гледат с насмешка как кокошката се мята като обезглавен петел, ядосват се, че пепел и клечки полепват по окървавената й перушина, особено около костиците на шията, крещят на котката, че ако приближи до кокошката, и на нея ще й клъцнат главичката, и сядат отново да страдат пред телевизора.

От любов към животинките?

А дойде ли време овцете да раждат, целият живот на домашното животно започва да се върти около кошарата. На всяко прекъсване за реклами то прибягва до обора, обяснява на овцата си, че няма страшно, че всички женски са минали по този път и да не се кълне, че няма да мисли повече за чифтосване, щото като чуе блеенето на агънцето си, болката й ще зарасне и скоро пак ще поиска да й засмърди на коч. Има случаи, когато домашното животно зарязва дори прогнозата за времето, за да отиде да изроди овцата си, избърсва новороденото със слама, запалва печката в кухнята, за да е новороденото на топло, повива го в бели скъсани чаршафи, сякаш е Христос, храни го по три пъти на ден с биберон „Чико“ и му връзва мартеница, за да е здраво и честито.

Едни от малкото щастливи дни в живота на домашното животно са, когато то седне на припек на двора да рони царевица в престилката си, а агънцето припка около него, лежи в краката му, лиже ръцете му или суче пръста му. Такава емоция не е възможно да бъде описана, тя може да бъде пресъздадена единствено чрез средствата на гоблена и се нарежда на стената редом до „Хитлеровата зима“ и „Кон пие вода“.

Пък после домашното животно внезапно ще се сети да наточи ножа върху каменното стъпало, за да не се разфучи мъжът му, че не го коли това проклето агне, а го души, ще пъхне сухи съчки в печката, за да се сварят хубаво белият и черният дроб, сърцето, стомаха, далачето и момицата ще ги накълца ситно-ситно, три пъти ще почисти ориза второ качество, да не остане в него песъчинка, ще разбърка всичко това и ще го върне обратно в тялото на ваклата душица, ще го зашие майсторски с мокър осолен конец и едва след като запечата пещта с говежда тор, ще се заеме с отрязаната главица, ще я остави в тенджерата да ври дълго на бавен огън, така че като чукне по черепчето с дървената дръжка на ножа, мозък да се изсипе в чинията, а езичето, което е лизало ръцете на домашното животно, сега да оближе и езика му и едва тогава домашното животно ще може да си поеме дъх, да погледне децата си, да ги погали по главичките и да им каже: „Искате ли, маме, да си хапнете по едно оченце?“

Прасето в нашия живот

Българската традиция повелява всяко семейство домашни животни да си отглеждат и по едно прасенце. Нямаш ли в кочината си такова същество, ти не си нито българин, нито домашно животно. В грижата и любовта към прасенцето изпъкват най-добрите качества на нацията, култивирани през вековете.

Прасенцето – това е свещената крава на българина. Нека само споменем, че няма друг народ, който да е имал свинар за цар. В сляпата си любов към малкото животно, голямото животно е готово на всичко – да открадне помията на ближния си, да го убие за чувал ярма, да изскубне дори вафлата от ръцете на детето си и да я даде на прасето. А то, милото, отвръща на любовта на домашното си животно като му казва: „Ти си първият, който ме е галил по мъхестото, сладко, розово коремче“.

И така до деня, в който телевизорът започне да показва задръстени от стари дрехи, обувки, очила и гребени домове за сираци, църквите отчетат рязко покачване на печалбата от свещи, а във вестниците се появят карикатури на недозаклани прасета. Тогава премиерът прави едно коледно обръщение към нацията, в което мисълта на Чърчил „Кучето те гледа с обожание, котката с презрение, само свинята те гледа като равен“ е сигнал за всички домашни животни да тръгват към кочините.

Не, това не е филм на ужасите!

Мъжкарите се мъчат да изтеглят прасето през малката вратичка на свинския дом, псуват майка му, плюят, бършат ножове във ватенките си, секнат се, псуват майка му, па викнат, че цяло село да ги чуе: „Ела ма, че то не иска да го коля“. Женската дотърчава запъхтяна, вика на прасето „Гъди-гъди, ела, маме, ела!“, и докато онази душичка с радостно грухтене излиза от кочината си, един нож се забива в гърлото й и се завъртва по посока на часовниковата стрелка, а от гледна точка на шуртящата кръв – по посока, обратна на часовниковата стрелка. Животните пренасят жертвата си върху една ритла на земята, заливат я с вряла вода и, обсъждайки недостатъците на колите със задно предаване, се захващат да скубят четината. След като опърлят и изстържат трупа с надупчени като ренде консервни кутии, те отрязват главата му и я оставят да се изцежда върху покрива на кочината, а тялото разцепват с брадва през корема, ама много внимателно, да не срежат червата, че те ще им трябват за наденици и кървавици. Жлъчката хвърлят на кокошките, а черният дроб отива веднага във фурната, че всички са умрели за черен дроб. В цялата тази българска Коледа има и един игрови елемент – детето, което изпразни най-много дебели черва на торището, получава като награда пикочния мехур, за да си го надува и играе с него колкото душа му иска. Само да внимава да не се спъне и да не се изцапа, че не само ще яде бой, но мама ще го съблече голо и ще го хвърли в копривата.

За осъдените на убиване с камъни кучета нямаме сили да говорим.

С това поредният ни урок по география на България завърши, но уроците на географията продължават.

Автор: Иван Кулеков

Редактор: Александър Андреев