Православни вариации на тема реакционност

Национална православна църква в Хърватия е имало и преди - между 1942 и 1945 г., по времето на така наречената "Независима държава Хърватия", известна като верен васал на Хитлер и Мусолини. По онова време православните хървати се отделят от Сръбско-православната църква, за да подкрепят националистическия курс на своя сънародник Анте Павелич и неговия режим на усташите. Не само хиляди евреи и роми, но и множество сърби стават жертви на този режим, намирайки смъртта си в хърватския концентрационен лагер Ясеновац.

Всичко в името на богомолците

Сегашните инициатори на идеята за Независима православна църква в Хърватия, разбира се, не желаят да бъдат свързвани с подобни ексцеси.Ставало дума единствено за опазването на държавния суверенитет на Хърватия и в църковната сфера, уверяват те. Освен това се търсел метод да се противодейства на отлива на богомолци от църковните храмове в Хърватия. В православния свят, който по традиция е тясно обвързан с политиката, подобни намерения не са никак необичайни. Хърватските медии твърдят, че имало вече и множество духовници от други православни държави, които се отзовали благосклонно и обещали сътрудничество.

Въпреки това намерението да се създава Хърватско-православна църква събира и множество критики: най-вече от страна на потенциално застрашената от разцепване Сръбско-православна църква. Оттам реагираха с неразбиране и остри обвинения.

"Войнствена" инициатива

В официална позиция на сръбското православие се говори за "открито войнствен характер" на хърватската инициатива, която показвала близост с идеите на усташкия режим. Подобни критики изразиха и от Сръбската Народна Партия в Хърватия. Тя нарече инициативата "антисръбска, националистическа и анти-православна" в същината си.

Католическата църква в Хърватия, която обединява повече от 85% от населението - обратно - избягва да коментира новостите. От там заявиха само, че правото на свободно верозповедание е гарантирано от конституцията , а регистрацията на нови религиозни общности става по описания в законите ред. Държавната комисия по вероизповеданията в Загреб обаче се опитва да уталожи оптимизма на православната общност за бърза регистрация. Обявено беше, че комисията няма намерение да подкрепя църковна общност, чията идеология е близка до тази на реакционния режим на усташите. През тази година Хърватия се надява да приключи преговорите за присъединяване към ЕС и знае, колко висок е залогът, за да си позволи да го постави отново на карта.

КНА/БУ/БР