Политически шахмат

Точно преди две седмици, след поредното, сега вече предпоследно, посещение на премиера в Брюксел на това място писах за опита председателят на Европейската комисия да бъде въвлечен в предизборната кампания на управляващите в България. Посещението нямаше практически резултат, затова пък придоби пропаганден смисъл, като дипломатичната любезност на домакините бе преобърната в похвали и „подкрепа” за госта.

Добре подготвена комбинация

Две седмици по късно е ясно, че това е бил само първият ход в добре подготвена комбинация, чието ядро е идеята за инсталиране на евроексперти в българската администрация. Сигурно ви е направило впечатление, че при цялото обилно говорене идеята остава все така мъглява. Тя се изплъзва при всеки опит да бъде формулирана и описана. И това не е случайно. Първо, защото никой няма намерение да я прилага на практика. И най-вече, защото тя всъщност трябва да прикрива смисъла и целта на комбинацията.

За разшифроването на подобни комбинации удобен ключ са шахматните сравнения. Съвсем неотдавна самият Станишев в характерен пи ар стил направи първия ход в мача Топалов-Камски. Понеже обаче изборите наближават, реалната политическа шахматна партия на премиера е не в началото, а в „ендшпила”, тоест, в края си.

Някъде към средата на партията, главно поради недоглеждане на противника, отборът на Станишев взе известно позиционно преимущество и така България влезе в Европейския съюз. После обаче позицията рязко се влоши и сега тя е тежка, да не кажем изгубена. Рейтингът замръзна, кризата напира, вътрешният противник надига глава. На всичко отгоре от Брюксел постоянно виси заплаха от мат в най-уязвимия сектор на „нашата” защита – борбата срещу корупцията и престъпността.

В такава позиция шансове за победа няма

Има обаче поне теоретични възможности за „реми”. Просто трябва да се играе смело и нестандартно. На политически език в случая „реми” би означавало поне временно да се приглушат критиките и обвиненията, Брюксел да си затвори очите за липсата на реални резултати и така косвено да признае наличието на прословутата, споменавана под път и над път, „ясна и категорична политическа воля” за реформи и справяне с проблемите.

За това се бори Станишев. И идеята за евроекспертите е част от комбинация за „реми” чрез нещо като „вечен шах”. Затова колкото и знаци и сигнали да дава Брюксел, че идеята е безсмислена и нежелана, за нея ще продължи да се говори и „работи” неуморно. Колкото и пъти да се каже, че „пътят напред не минава през паралелни процеси и структури и е време България да покаже реален напредък”, Станишев ще продължи да повтаря, че всъщност европейските партньори приемат идеята като „много добро действие” и обратното могат да твърдят само „зложелатели”. Защото, не без основание, може да смята, че категоричен отказ публично няма да бъде изречен. А уклончивите, дипломатични отговори за вътрешна предизборна употреба са равносилни на съгласие.

В шахмата номерът с „вечния шах” е възможен, когато противникът, колкото и голямо материално предимство да има, няма къде да прикрие царя си. Затова, ако в Брюксел не искат да бъдат част от тази игра, трябва да престанат да ограничават действията си само в полето на любезната дипломатичност.