Покорни деца, лоши граждани

Едно ново проучване търси причините за честите училищни провали на децата на мигрантите в Германия. И ги открива основно в два фактора: авторитаризма на родителите и суровите наказания.

Около една трета от живеещите в Германия деца на мигранти срещат проблеми в училище. Причините за слабите им успех и дисциплина бяха проучени от педагозите Ахмет Топрак и Аладин ел Мафаалани по поръчка на фондация "Конрад Аденауер".

Топрак и Мафаалани - първият от турски, а вторият от сирийски произход - в анализа си "Мюсюлманските деца и юноши в Германия" не само разкриват първопричините за неуспеха, а отправят и препоръки за общуването с малолетните, произхождащи от консервативни мигрантски семейства.

Културни и семейни причини

Според двамата автори недостатъчният успех в училище се дължи на редица културни причини, заложени в мигрантските семейства. Става дума например за възпитанието в ранна предучилищна възраст. Докато германските родители по правило знаят, че основите за успеха в училище се полагат у дома, в семействата от турски произход такова предучилищно възпитание почти не се случва.

Развитието на езиковите, двигателните и познавателните способности на децата като подготовка за училище среща твърде малко внимание. С безпомощната си сляпа вяра в авторитетите родителите разчитат изцяло на училището да научи децата им на каквото трябва. Те са слабо запознати с образователната система в Германия, пишат авторите, освен това надценяват функциите на училището и поради това не поемат никаква педагогическа отговорност.

От родните си страни мигрантите са научени да вярват, че е работа само на учителите да учат децата. Там е в сила и обратното: учител в Турция или в някоя арабска страна, който среща затруднения с даден ученик, никога не би се обърнал към родителите за съдействие. Затова и случи ли се подобно нещо в Германия, родителите-мигранти обявяват учителите за недостатъчно компетентни. На свой ред учителите тълкуват ненамесата на родителите като липса на интерес.

Покорството като допълнително препятствие

Друга причина за затрудненията в училище, според авторите на проучването, е, че педагогическите цели в необразованите имигрантски семейства от Турция значително се различават от тези в германската средна прослойка. Покорството пред по-възрастните членове на семейството, зачитането на авторитетите, съхраняването на семейната чест и съблюдаването на религиозните правила на исляма стоят начело в класацията на техните цели, доказват чрез интервюта двамата автори.

Има разлики и във възпитателните методи, с които се постига това: децата се надзирават по-строго, мъмрят ги често, понякога ги и малтретират. Все още жива е и традицията момчетата да бъдат обожавани, докато на момичетата да се гледа като на изпълнители на домакински задължения.

Германските родители се стремят да възпитават децата си така, че те да се развиват като самоуверени, образовани и решителни личности. Индивидуализмът обаче стряска турските родители. В техните очи колективът, т.е. семейството и нацията, имат по-голяма тежест от отделната личност.

Самостоятелността и способността за самоопределяне, изисквани и поощрявани в германските училища, не са приоритет в мюсюлманските семейства. Нещо повече: подобни тенденции предизвикват сурови родителски наказания, породени от опасението, че децата могат да станат твърде "западни" - т.е. самостоятелни и непокорни.

По-дълго учене заедно

Авторите на проучването пледират основните училища в Германия да се пренастроят по-активно към хетерогенни училищни паралелки, да тренират ненасилственото решаване на конфликти и желателното социално поведение. Според Топрак и Мафаалани целодневните учебни заведения предлагат за целта по-добри условия от полудневните.

Авторите се обявяват и за по-дълго съвместно обучение на всички деца в рамките на основното образование, така че децата на мигрантите да имат повече време за попълване на дефицитите си. А особено последният извод е твърде необичаен за близката до християндемократите фондация "Конрад Аденауер".

АГ, ДПА, ФАЦ, В. Шопов, Редактор: Б. Узунова