Auslandsbulgaren Spanien

След САЩ, Испания държи второто място като магнит за имигранти. И, внимание: през последните 10 години страната харчи годишно по 200 млн. евро за тяхната интеграция! Те пък се възполват от дружелюбното законодателство. Така през 2005 година половината икономически ръст в Испания е "произведен" от имигрантите.

Българският поток към Испания се отприщва след 2000 г. Особено благоприятно е обстоятелството, че след 2009 българите имат пълен достъп до пазара на труда. Пристигате, регистрирате се, нямате задължения, а получавате публично здравеопазване и публично образование. Всичко това силно мотивира и привлича, очертава картината доц. Веселин Минчев от БАН. От 10 години българският икономист наблюдява миграцията от Югоизточна Европа.

Валенсия е "Малката България"

Към гъвкавия пазар и широко отворените врати можем да добавим климата, белите плажове, паелята, фламенкото и фиестата – и веднага става ясно защо една от най-големите български колонии в Европа е тъкмо в Испания. Днес трима от всеки сто чужденци в Испания са българи. Според статистиката на Института за икономически изследвания към БАН средната възраст на българите в Испания е 36 години, като 23% от тях са с висше образование. Бъркате обаче, ако си мислите, че повечето бягат от беднотията. След 2007 г. икономическите причини не са толкова важни за българина. Той и тя стягат куфарите, просто защото не желаят да живеят повече в България.

„Той и тя” – но кои са те и как преживяват? Първи повличат крак още в края на 90-те години българските шофьори. Избират Валенсия. След тях пристигат и... учителките от Пещера. Така бройката постепенно набъбва до към 200 000 - толкова е българската диаспора в Испания днес. А Валенсия, най-големият европейски район с портокалови градини, вече се е прочула – да не повярва човек! - като „Малката България”. Поне в 10 селища в испанската провинция българите са над една трета от местните жители. Работят основно в хотелите и в строителството. Сезонните работници из плантациите за портокали, аспержи и фъстъци печелят по 30-40 евро на ден.

Bulgaria? No, gracias!

И все пак, над половината от българските имигранти в Испания са квалифицирани специалисти. Трима са доктори на науките. Един продуцент си е извоювал дял от рекламния пазар на водещи испански телевизии. Бивш представител на България ер направил пробив в бизнеса с електро-услуги. А трудов посредник осигурявал годишно по 4 хиляди български строители за метрото на Мадрид. Българите са „видим” и в испанските курорти през лятото. Те държат бизнеса с дюнери и кебап в Майорка и преподават класическо фламенко в клубове за танци в испанския Лас Вегас - Бенидорм.

Те са хармонично вписани в тамошния пейзаж, те са все хора с хъс да решават проблемите си, казва Веселин Минчев. И макар че българите са "видими" поради големия си брой, испанците одобрително ги наричат "невидимата" диаспора. Просто защото тези близо 200 000 емигранти в Мадрид, Валенсия, Барселона, Гренада, Майорка, Толедо... не създават главоболия на испанската държава.

Само 4 до 5 хиляди от "испанските българи" имат намерение да се върнат обратно. Мнозинството от тях не насърчават и децата си да се завръщат трайно в България. Една трета от родителите признават, че, вярно, говорят на децата си на български, но те им отговарят на испански. "Българските майки не искат децата им да се върнат в България, което е симптом, че нещо в държавата не е наред", коментира Веселин Минчев. И припомня, че България продължава да е на последно място в ЕС с 43% от средния БВП. А европейската практика сочи, че едва когато в една страна БВП достигне 85-90% от средния БВП в Евросъюза, едва тогава емигрантският поток се обръща.

Българите "навън" и успехът "вътре"

Дали и кога това ще се случи в България? Едва ли ще е скоро, смята Веселин Минчев. Българският миграционен модел е спонтанен, веднъж тръгнал - трудно спира. Но няма съмнение, че успехът на България "вътре", зависи от живата връзка с българите „вън”. И това не е проблем нито на Испания, нито на малката България, която проектира себе си в чужбина. Това е болезненият проблем на оставащите, обобщава икономистът от БАН.