По-лек живот за ромите във Франция?

Временните ромски лагери в покрайнините на френските градове бяха потънали в относително затишие. Когато обаче новото френско социалистическо правителство разпореди разчистването им в Париж, Лил и Лион ромският проблем отново излезе на дневен ред. С действията си вътрешният министър Манюел Валс предизвика истинско неодобрение сред социалистическите си съмишленици и зелените коалиционни партньори.

Филмът се повтаря

Самите роми, които са свикнали с преследванията и почти не могат да четат и пишат, не са предизвикали с нищо поредното "разчистване" - не са излизали на барикади и не са поставяли правителството под натиск. Социалистите, зелените и комунистите се възмутиха от факта, че управляващите повтарят действията на Саркози. Та нали само преди две години те определиха политиката на експулсиране като нечовешка? Ето, че сега на свой ред те извършиха същото - макар и без прекален медиен шум и ксенофобски подтекст. "Сложете край на преследването, стигматизирането и масовите експулсирания" - този призив бе отправен към управляващите от редовете на собствената им партия.

Така правителството попадна в неблагоприятно положение и се видя принудено да обяви началото на всеобхватна ревизия на политиката спрямо ромите. И на първо място реши да отмени ограниченията в достъпа до трудовия пазар, наложени при присъединяването на България и Румъния поради страха от инвазия.

Но до промени в положението на пребиваващите във Франция между 15 000 и 20 000 роми едва ли ще се стигне. Все пак безработните във Франция са три милиона и ситуацията на пазара на труда е много напрегната. Разбира се, че отпадането на таксата от 700 евро, изисквана при наемането на работа на граждани на България и Румъния, е положително, но към 150-те професии, които и до момента можеха да бъдат упражнявани от членовете на малцинството, се добавят всъщност само още няколко.

Франция не може да се справи сама

Така, разбира се, дискриминацията на ромите при наемането на работа няма да изчезне. Само дето френското правителство може да продължи да ги експулсира или да разчиства лагерите им с по-малко угризения на съвестта. Все пак при всяко прогонване от досегашното временно убежище на ромите щяло да се предостави достойно място за подслон.

И как ще стане това? На фона на недостига на жилища това звучи доста невероятно. Точно както и заявлението на правителството, че смята да подходи решително срещу престъпната експлоатация на малолетни чрез просия, кражби и проституция. Предложенията са твърде конвенционални - и при най-добра воля Франция не би могла да разреши проблема самостоятелно.

Интеграцията на ромите остава задача на цяла Европа. Държавите, от които идват ромите (най-вече Румъния и България), и западните страни, към които са се насочили, не бива повече да си прехвърлят отговорността. Най-късно на 1 януари 2014, когато отпаднат всички ограничения за гражданите на България и Румъния и държавите-членки на ЕС вече няма да могат да определят правилата за придвижване на ромите, темата отново ще стигне дотам, където й е мястото и където трябва да бъде намерено решението - в Брюксел. Тогава България и Румъния, а и останалата част от ЕС отново ще бъдат изправени пред предизвикателството да предложат перспектива на едно преследвано в продължение на векове малцинство - малцинство, за което в доклад на ЕК се казва, че е "най-отграничаваното в Европа".

АГ, ДПА, ТАЦ, ЛИ, Б. Михайлова/Редактор: М. Илчева